"21-ви век" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Куб от въздух" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.
И спрях сред топлите ти устни - ...

Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/
По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…
Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла ...

Алекс Барони - Вълнѝ
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Guido Mar Baroni (Alex Baroni), Maurizio Galli & Alberto Ravasini
--------------------------------------------------------------------------------------------------
...

Мисълта за дъщерята на Нона отново излезе на преден план. Обляното в сълзи лице и опитът да се скрие, като се обърне към стената...
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче ...

Франческа Микелин - Разсеян
-----------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli & Roberto Casalino
-----------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли & Роберто Казалино ...

Как радостта отлита мимолетна...
Успехите нетрайни се оказват...
Подобно мълнии в небета летни
любовите ни шеметно залязват.
Приятелите - пристан и утеха - ...

Ако имах аз една вълшебна пръчица
сега щях света да променя.
Щях да дам на бедните деца
хляб и вода.
Болният със здраве да даря! ...

П О С Л А Н И Е
И след нас път
ще има,
но няма да ни има.
Път от живота, ...

Рбд - Това сърце
-----------------------------------------------------
Autores: Armando Antonio Ávila De La Fuente
-----------------------------------------------------------
Автори: Армандо Антонио Авила Де Ла Фуенте ...

Сбогуване... болезнено спокойно
сред измълчани истини като по книга.
Раздялата ли?... Смърт е, но достойна.
Тъгата ли?... За цял живот ти стига,
Сега тръгни! Какво. че тротоарите ...

Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам, ...

Ту ми се струва, че участвам в нечий долнопробен филм, ту, че съм част от колаж, ту -
че ще вземам две пенсии някой слънчев ден!...

Нека днес да поговорим за Повеите на Любовта, онази Божествена, безусловна Любов, която Бог е създал още в зората на Сътворението.
Бог е Любов.
Бог е Светлина, Живот и Любов.
Той присъства всякога, навсякъде и във всичко. Създавайки човека, Той му е дарил Живот, Светлина и Любов.
Създал е и пратил М ...

МОЕТО ТЯЛО
Стреснах се от новината,
подкосиха ми се краката,
кожата си раздирах...
и се появи, моето тяло, ...

Мълчанието ми,
по-силно е от всичко!...
Защо мълча ли?...
За да те обичам вечно!
Във тишина и съкровеност, ...

Извисена, разкриваща всяка своя тайна,
свободна и готова за нов устрем напред.
Обичаща както преди и така всеотдайна,
допирам се плахо и с надежда до теб.
Понякога мога да бъда дива, необуздана, ...

Всё православное население крестьянской страны дышало новым урожаем земли, и совершенно запуталось в расовом отборе великого рейха.
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...

престъпността
е по света
безброй лета
на висота

Ще се срещнем в тъмнината пак,
от страст взаимна в нас пропити,
там, в нощта, под звездния капак,
от чужди погледи далече скрити.
Ще ме погалиш, нежно със ръка, ...

Вдъхновено от А.
Отворих дебелия дневник...
описах как мина денят...
но текстът ми просто изчезна...
погълна го сякаш листът...

Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в г ...

Поетите се раждат мълчаливо,
и мълчаливо след това умират!
След тях остава словото им живо,
мечтите им които не намират!
Поетите обичат самотата, ...

Всеки иска нещо
но никой не прави нищо
На някои им е смешно
На други им е тежко
Хора изпълнени с тъга ...

Обичай ме, когато сме сами,
телевизора е пуснат,
а пък твоите очи
все намират мойте пусти.
Когато сме сред хора, ...

Сънуваш ли днес тишина
Къде си скрила нашите спомени?
А целувките влажно полепнали?!
Словата любовни, отронени,
звездите дали са прошепнали?! ...

Съблекли тъгата, очите
се къпят в слънца-водопади.
- Здравей! На момиче приличаш! -
ухажва ме вятърът. - Млада?
Какво ти момиче! - смутено ...

Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...

12 януари, 2015
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...

любовта ми към теб е
загниваща морска звезда
била отдавна красива
а в симетрия на дъното
безжизнено вече се свива ...

Поредната жертва на думи,
на ласки, на трепет, мечтан,
лъжи във нощта се изливат,
а вярата става капан.
И пада с надежда сърната, ...

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...

Не бе предизвестен.
Не дойде като дъжд на победата.
На теб го нарекох.
Назовах го със име.
Изведнъж се разпори небето. ...

Българският дух се извиси,
достигна той мощ и слава,
от погърчването се спаси,
азбука своя той притежава!
Солунските братя Кирил и Методий ...

Подземната река тече
със стъпки леки като балерина.
Не осъзнаваме какво влече.
Бедата е незрима.
Не подозираме кога и как ...

Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...