Аз имах възможност Града* да зарежа
и в миг да избягам далеч...
да водя живота си дълго, богато...
захвърлил корона и меч...
Аз можех червените свои ботуши ...

Не жаля вече старите моми.
Живеят те съвсем на халос.
Очакват ги жестоки старини
не вкусили между бедрата радост.
Студени и надменни същества, ...

Terra nova
Р. Чакърова
Къде да идем? Хвърлили сме котва
край тайни и скалисти брегове
в последен залив, в ляво от живота, ...

НАЙ – ХУБАВИЯТ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК
„Луда“ подготовка за празниците. Настава уматоха,пазаруване,подаръци
и най-главното – какво ще има на масата, около която се върти светът.
Решавам да си прегледам телефона, на кого да се обадя, да не забравя някой, „ да дуе бузи“ – нали така се сърдят децата. И заедно ...

дървени прозорци в рамки от стъкла
тайнствени рози сред бодлива мъгла
изгнили кошчета в метални отпадъци
слънчеви небеса сред сини отблясъци
лаещи нашийници на сребърни кучета ...

Скачени над главите им, рогата
стърчаха като клони на върба,
отпиваха водата морно на брега
и се отъркваха в кората на дърветата.
Преплетоха роги едни във други ...

Не казвай на раздяла думи тежки.
Аз искам да те помня все така.
Краят си е край, но по човешки
да протегнем един на друг ръка.
Нима забрави, че ти бях утеха ...

Не търся Дон Жуан
по мен да се прехласва,
един е нужен, моя капитан
и огъня да не угасва.
Мъжа до мене, строен, ...

Опитомена и безчувствена,
угасвам до теб на дивана,
плача само когато режа лук.

Ако между звездите е толкова светло,
колкото е светло и между думите,
нека в мълчание се потопи светът!
Нека в заревото между думите
окъпем незабавно душите си, ...

(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях. ...

Любовта е едно от най-несъизмеримите чувства.

Изкачих върховете,
слезнах през низините,
отпих от сладостта на живота!
Надмогнах страховете,
изкарах си парите, ...

Проблеми
Насред прохладната горичка взе да ми става леко студено. Изядох повечето портокали. Отдъхнах си на спокойствие и лека полека започнах да се обувам. Чорапите, после кецовете. Увих дрехите по моя си начин около седалката и бавно се спуснах между дърветата. Озовах отново на шосето. За съжалени ...

Моят свят - пропукана делва,
бавно всичко от нея оттича...
Колко приятели свиха платна,
в свойта черупка се скриха.
Пърха денят в зной или студ, ...

Така наречените "обикновени хора" се делят на два вида: супервайзъри и супер работещи. Има и една необикновена категория хора, които са изключението от правилото, а именно мъдреците – "зрителите". Те нито са господари, нито пък са роби:
нито живеят, за да работят, нито пък работят, за да живеят...

Изглеждаше ми недостижим...
Искаш да говоря, заплача ли...
Развивах се с име...
Мълчах до палача си
залеза ...

Во чаша е сонот
што треба да го испиеш
сонот за убавите жени
со арома на дожд
за нивните нежни раце ...

Години наред заплитах гняв и болка във здрави въжета.
От тях направих мост, като дъга.
Прехвърлен над световната несрета,
да ме пази от света.
От високото виждах звездите, ...

Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си, ...

И, преодолявайки неравностите, продължих! Вярвах, че мракът ще се разсее. Популярно беше, че островът е малък и атмосферно динамичен. Търсех поляната, наричана “райска”. Сякаш завеса се вдигна. Пред мен беше детството ми – зелено и чисто. Тревата, стрък по стрък, подредена, цветята уханни. Видях я. ...

9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...

Към мене линк не съществува.
Няма ме и в челните места.
„Напудрените” - с мен не контактуват.
И слава Богу за това.
Няма ме по лъскави корици. ...

Нуждаем се от доктори веднага,
че боледува цял един народ -
да вземат мерки, както се полага!...
Изчезва, хора, българският род!...
На воля днес мошеници върлуват ...

Обичам ала Фреди Меркюри
в полунощ да пускам прахосмукачка,
пяната на матрака да ми е мемъри,
да имам целувки по яката на ризата (омачкана).
Обичам хората с мнение, ...

Докато се усетя ми отесняха обувките.
Наесен земята е страшно гладна.
Пътувам към себе си и измислям бъдеще.
Моля се в него звезда да падне.
На четиридесет и пет, за четиридесет и пет гроша ...

сърчица
с ъ р ц а
с ъ р ч и щ а
и
да ...

Да притвориш очи...
...да чуеш своето дишане...
и да се вслушаш в него...
...да притихнеш...в песента на сърцето си...
и да осъзнаеш... ...

Любов и обич,
обич и любов - слова
с божествен блясък!...

14
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...

Тъкмо в тоя час докрета баба Петрана, подаде ни тежка бохча.
- Вземи, сине, да има какво да ядете по пътищата. Да ви помага Бог да го намерите тоя пусти цар, че не се търпи вече!..
На мене толкова ми трябваше. Не исках, но едри сълзи отново се затъркаляха по още мокрите ми бузи. Стига си ревал, глуп ...

Сънуваш ме със спомени далечни,
със нежност натежала в мрака,
с клетви вечни, страстите горещи,
смехът ми – на жена, която чака!
Сънувайки, стопяваш всяка нощ ...

– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...

Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза, ...

К’вото и да става
няма да те оставя.
Няма да си тръгна, не.
Аз оставам с теб, братле.
Ако тръгнеш да се давиш, ...