Лято. Лагер. Лъх. Лагуна.
Лодка. Лекота.
Лудории. Любопитство.
Люлки. Лъч. Луна.
Лабиринти. Лутаница. ...

Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...

То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...

Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи ...

Дъждът вали, вали и не престава.
За кой ли ден тече от душ небесен
и струва ми се, че се престарава.
За жабите потопът е чудесен.
Разказват, че това били сълзите, ...

обикновено съм луд
ходя с розови чорапи
не се вписвам в сивотата на света
обичам и копнея за ласки
за романтична вечеря на свещи ...

НА СУДОРМАТА
/на чардака/
Стоя подпрян на судормата
и гледам нежно вечерта,
видях как идва тъмнината ...

Знаех - не може да бъде за дълго:
колкото семе, когато покълва,
колкото трае една топла есен,
колкото думи на някаква песен,
колкото слънчево утро за двама, ...

Днес се събудих около осем,
измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.
Подкарах колата по улици тесни ...

Обичай ме и аз ще те обичам.
Обичай ме и всичко ще ти дам!
Стига болка, стига тъга.
Не искам повече да съм сама.
Плаках, скитах и обичах, ...

Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла ...

слоести облаци
юни - намръщен
реят се птички
в небето напети
дъжд се задава ...

Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...

СЪЗДАЙ МЕ!
Още един щрих на тънкото перо
и пътеките ще бъдат прокарани,
на очите от магичното същество,
до рожденото място – душата й. ...

Наскоро срещнах
непозната дума:
"завинаги" - потърсих я във речника.
Но ето че надигнаха се
томовете слисани: ...

И днес ми студено. И бездомно.
Сърцето ми - игла във зимен свят.
Опитвам безуспешно да си спомня,
как кръв и обич заедно туптят.
Изсъхнал залък как ли се преглъща? ...

Усмихваш се.
Флиртуваш с ума ми
и аз... току прибягам
да си оправя грима.
Да напудря носа си. ...

Видях бездомник гълъби да храни –
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда – ...

Изчакай утрото на смелите.
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...

Винаги съм те обичала. Светът разбра.
Винаги съм те обичала. И без крила.
Винаги съм те обичала. Душата ми осиротя.
Винаги съм те обичала. Щастлива съм била.
Винаги съм те обичала. Прогоних те. ...

Помниш ли ме още – лекокрила веда –
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.
Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти, ...

Две сърца, еднакво раними,
страстно обвити и сляти.
Две сърца, неотделими,
обичащи, сякаш агнати.
Сочени с пръст - подсъдими, ...

В очите ти
горещо лято
викат ме
таят пожар
морето синьото ...

Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...

Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл. ...

Есен е! Златна. Красива и много дъждовна.
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...

Живееше далече в планината сама, млада коза
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...

СЪЛЗА БЕЗ КОРЕН
Росица Чакърова
Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки ...

Великден
Чакаш ти. Великденът отмина.
Взираш се със старчески очи
в пътната врата. Дали ще минат?
Масата препълнена стои. ...

КЛЮЧИ ОТ ЛЕТА
Тодя Клинчев, Ваха Копчик и Тит Беженар – безоглядно быстро закончили восьмилетку. В Свидетельствах, что выдала школа оценки не важные, и фамилий по-другому, как водится, записаны, но улица лучше знает, какие озорникам имена ставить.
И тут в рассказе тоже, они всё по незнанию запутанно ...

Аз съм българин, потомък на Спартак!
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...

Железен е пътят сърдечен,
обрасъл понякога в тръни,
понякога драска обречен
сред гари измамни и тъмни.
Песен е пътя му дълъг, ...

Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...

Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...

МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове. ...

Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни, ...

Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...

Потропва минорно. Стъклото лъщи.
Кап-кап. Китайско постоянство.
Уплаши врабците по жиците.
В си бемол, увисна домът
в мъгливо пиянство. ...

Пътя земен вече свърших,
мечтите си успях да покоря.
Всичко що трябваше изпълних,
но дело последно виждам в мараня.
Лицето твое различавам отдалече. ...