Химена Сариняна - Крила
-------------------------------------------------
Autores: Ximena Sariñana Rivera
------------------------------------------------------
Автори: Химена Сариняна Ривера ...

Светлоносеца не знае какво носи в себе си. Сила голяма. Бреме голямо. Неговото незнание е неговата тъмнина. Незнание за самия себе си. Но той е дете. Бащата/майката не съди детето си. Те са едно. То е едно, но не може само и се разделя и събира в себе си едновременно, за да живее. Прокарва път от се ...

Дружина Старци се промъкват във съня ми
с присъщите им чанове и маски,
подскачайки по улиците снежни!
Стремят се да изгонят Злото от дома ми –
да стане тъй – напук на страшните им краски ...

След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...

Sanremo 2016
----------------------------------------------------------------
Ноеми Скопелити - Чантата на една жена
Санремо 2016
-------------------------------------------------------------------------------- ...

Лист се отрони.
Падат след него други.
Есен хладна е.

Под земята мравчица върви,
нарамила трошица от погача.
Навън снегът не спира и вали,
снежинки тихо падат в здрача.
Бучи метрото,релсите пращят, ...

Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...

Сребърна звезда отгоре
свети ярко в този час.
Носи блáга вест за всеки,
че Спасител е сред нас.
В двора пеят коледари ...

> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...

Шибан есенен ден. Мрачен, мокър, неприветлив. Отварям очи и всичко ме боли. Все едно не знам на колко съм години и всяка сутрин трябва да ми се припомня.
Чак след кафето успявам да се раздвижа. Поглеждам часовника – минава 11. От офиса са звъняли 4 пъти.
Какво са се разбързали?
Излизам навън и се на ...

Седя пред компютъра засмян и се чувствам като обладан.
Прозорецът пред мен – гледа ме засмян.
А през него тъмни лъчи пронизват моите очи.
Чувствам, че съм в паралелен свят.
Там съм богат, весел и засмян. ...

Ще пиша днес за другата,
тебе вече те изстрадах.
За нея, знам и знаеш - бъдещата.
Ще те забравя сто пъти ти казах!
Ти никога не ме прочете, ...

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа ка ...

Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...

Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян ...

Безмер Гостунов Иванов.От село Късметлийче,Бургаско.Мъж на видима възраст петдесет години.Неосъждан,разведен.Безработен,активно търсещ работа…Един човек бавно стъпваше по бургаският мост.Почти тристаметров,той дава възможност всеки да се наслади на приказната гледка сред вълните на Черно море.Човекъ ...

ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...

Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда, ...

Тиха песен
Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят "Обичам те"! ...

Навън е зима – мрачна и студена,
ветровете сякаш са си дали среща,
слънцето е силно посребрено
и да грейне то не се досеща.
Една жена единствено се вижда ...

5
Вече беше средата на ноември. Цял ден белият пухкав сняг отрупваше всичко навън. Часовете свършиха и Алекс излезе от училището. Както можеше да се очаква, улиците бяха тъмни, а тротоарите – непочистени. Момчето въздъхна и се запъти към техния блок. Нямаше хубави обувки и краката му скоро се намокр ...

Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...

(на мен си и на пишещите братя и сестри)))
Кокиче.
Момиче.
Прилича.
Обича. ...

Грейват коледни елхи,
кичат се с гирлянди и играчки,
палят се камини, свещи,
сутринта започва със закачки.
С трепет се очаква Бъдни Вечер, ...

Като призрак ще дойда в съня ти
да отнема всички кошмари,
там ще постеля бели воали
и всеки грях ще опростя.
Страх в очите ти намирам, ...

Пуканки опукай, мамо.
Аз ще ги нанижа сам.
Помогни ми, моля, само
да отрежа клонче дрян.
И червен конец ще трябва, ...

Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още ...

Земята е синя като портокал
с часовников механизъм.
Брекфаст + лънч = брънч
Меркел + Саркози = Меркози
Британия + Екзит = Брекзит ...

В твоето сърце, приятелю красив,
защо е безнадежден плач?
Защо си ти сега унил?
Не е ли слънцето едно за всички нас?
След буря усмихнат ден е пак, ...

Не искам да ми готвиш за вечеря,
а ризите и сам ще си изгладя.
Ще ям кюфтетата от вчера
и киселото зеле ще извадя.
А ти пък, ако искаш, донеси я – ...

Не искам да си дума
Любов, не искам да си дума...
Искам те от плът и кръв, придобила форма.
Стига вече се размива,
покажи ми, че и в мен си жива. ...

Семейство „Просто добри познати“?
Къде ще го поберем на вратата ни?!
Вързани сме от съдбата!
Всичко друго помежду ни е театър.
Смешно е да си помислим ...

И България!
Другата!Зад граница.
Плаче истински...

Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните ...