Демонът в къщата ти влезе през комина,
сгушен е в ъгъла, ей там.
Черната му сянка днес не те отмина
и ще си тръгне ли, не знам.
Тихичко се скрива в твоя дреха, ...

Целувам те и заблуждавам се
Мислех си, че съм се влюбила в прекрасно момче, илюзия оказа се
Любов беше, но само от моя страна,ти се беше влюбил в друга.
Мислех си че си друг, но ти се оказа боклук.
Защо ли отделих от ценното си време, само за да бъда с тебе? ...

Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...

Е най-после, свърши се със тоз дванадесети клас!
Дванадесет години все се учим уж,
ама пък таз последната все едно са всичките над нас .
Като почнеш: изпити, матури и всички искат да ни правят туш.
Но не е важното, че свършва, той края ...

Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...

Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...

Там на хълма изгоря
малка плачеща звезда,
що из цялото небе
бе единствена сама,
за да бди над теб, дете, ...

Все по-често тъй ми се мълчи,
а пък да говоря все се уча.
Преданост в две кучешки очи.
В другия живот ще бъда куче.
0 ...

Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...

Морска сирена приседна до мене.
Боже, каква красота!
Коси разпилени, очите - засмени,
А устата - мечта!
Гласът ѝ като морски бриз, ...

ТОВА е ТЯ !
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...

Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...

Хемус* - старият баща мълчи,
а сърцето му се къса и гори.
Братец** млад на Север се топи,
а на Юг сестрица*** му тъжи.
Че не могат да се срещнат двама. ...

Толкова банални оправдания!
Вярвай ми, не искам да ги чувам!
По-добре мълчи и в колебания
сам боли - аз няма да робувам
на страха да скоча в неизвестното! ...

ОБЕДИНЕНИЕТО
Хиляди жертви се дадоха,
за да я има България.
Хиляди сърцата си раздаваха
за Обединена България. ...

В МОЯТА ГРАДИНА
Аз цял ден бях във моята градина,
работих къртовски, за миг ни спрях!
И спрях щом слънцето отмина,
щом всичките лехички окопах! ...

> Няма тука никаква планета. И никога не е имало. Това е гравитационен колапс. Купол огънато пространство около колабирала звезда.
>
> Евгени Гуляковски "Дългият изгрев на Енна"
>
> ...

(На мястото на празните тирета, поставете двусрично име на антиПриятел, повторено два пъти)
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...

Завъртя ни животът във танц
на високото било от грижи.
Своенравен, взискателен франц,
сменя бързо мелодия, стъпки.
На ухото ни нещо говори ...

Темата е особено интересна и бих казал вечно актуална. Защото всеки, който се наслаждава на нечие творчество, независимо от степента на духовност, която влага в този акт, е по същество консуматор, пък дори и с идеална цел. Ала простата истина е, че между нас - консуматорите и негово величество творе ...

Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...

древното име
на Варна е Одесос
но прочетено
от дясно наляво е
с македонско звучене

Как мога да ти липсвам, когато мен ме няма,
когато аз съм нищо, аз съм нереална.
Застинала в безвремието проекция на нечий образ.
Изпразнена кутия от своето съдържание…
Това съм аз… ...

Толкова много я обичам
Обич, като въздух,
Обич, като щастие,
Обич, като нежност,
Обич, така свята. ...

Когато с тебе бяхме птици
и имахме едно небе,
звездите бяха ни сестрици,
и скрита пейка дом ни бе...
Щастливи плувахме в простора, ...

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...

Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм. ...

Здравей, дъще, аз съм – мама.
Позна ме, миличка, нали?
Като тебе друга няма,
за мен всичко си ми ти.
Ще мине време и ще порастнеш, ...

Седемнадесет хиляди петстотин трийсет и два
дни, в които съм част от играта.
Пия своята доза съдба
и въртя се във танц със Земята.
Колко още остават - не знам, ...

И Август си отиде като миг,
изтече през ръцете като пясък.
Повява вече хладен морски бриз,
а чайките политат с тъжен крясък.
Септември ще рисува златен лист ...

Долавям протяжния съсък на вятър,
вършеещ из пусто огнище,
даже точици топло, ирисно злато
да отричат, зад тях, пепелище.
Познавам цената на тази сълза, ...

Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те! ...

Днес съм много, много богата.
Имам си време само мое.
Безмълвно ще си помечтая
за срещата ни – предстоящата.
Ще се усмихвам, с очи ще галя ...

ЛЮБОВНИ МАРАТОНИ
Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне. ...

Тъжно е да се признае, но в най-тежките моменти от живота си сме винаги сами и трябва да намерим силите и хладнокръвието, за да ги преодолеем. Друга истина е, че за най-мрачните етапи от живота си нямаме идеята как да действаме, за да ги преодолеем, но това е нашата вътрешна, житейска битка. Няма ко ...

Като миг, отиде си лятото сега.
Толкова бързо изтече през пръстите така,
сякаш морски пясък бе в моята ръка!
Слънцето жарко, се крие вече зад облака!
Морето своята изпраща студена вълнá, ...