"Който има уста – говори..."
Как, как да търся Истината ази...
като не срещам нито един грешник?!
Всеки е безусловно прав, безгрешен –
сам за себе си ангел и жертвен агнец! ...

Там някъде в стената на хамбара
е скрит един ключ,
бе чул някой да казва на някого,
не помнеше друго.
Не помнеше кога и къде, ...

Че той целуна ме веднъж
Как искам да напиша стих,
но не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
скрит небрежно сред тревата. ...

В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани, ...

Има няколко неща – тях не меря никога:
грижа, дума премълчана и ласка топла.
Да добавя – безсъние, тревога и болка.
В тъма душата моя е летяща светулка.
Прелитам над пустини все към себе си. ...

Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря. ...

Някога живях ли – аз сама не знам?
Любов – що е туй убиващо ме нещо?
Вече не искам никога да знам –
щом боли сърцето ми от болка злостна!
В очите ми – дъждовна есен, ...

Когато Елка се прибра в къщи, видя Иван да пренася в колата костюмите си със закачалките и няколко кашона с вещи.
- Отиваш ли някъде?
- Да. В апартамента.
Ставаше въпрос за апартамента на починалата му леля, в който щеше да живее Джини.
- Защо? ...

Ема Мароне - Онзи проклет ден
--------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Fratoni (Federica Camba) & Daniele Coro
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Фратони (Федерика Камба) & Даниеле Коро ...

„Странно са облечени тия двамата – забелязвам. – Обаче не изглеждат бедняци. И гейове май не са. И определено не страдат, нищо че се вайкат.”
Така си рекох и доближих до масата им да послушам.
Аз съм вятър. Те се ядосаха, че подухнах, но после забравиха за мен. Така най-обичам. Не само че не искам д ...

Нощ е, поглеждам пред себе си
и очите ми виждат тъмнина,
ухае така приятно на разцъфнали цветя,
усещам топлия ветрец
който разпилява дългите ми коси. ...

Някой е минал по тази пътека.
Стъпките още личат.
Спрял е за малко. Оставил е цвете.
После е тръгнал на път.
Помнят го старите тихи дървета ...

Sanremo 2014
---------------------------------------------------------
Франческо Ренга - Само за момента живеем
Санремо 2014
------------------------------------------------------------------ ...

Ема Мароне - Топлина
--------------------------------------------------
Autori: Roberto Angelini
------------------------------------------------------
Автори: Роберто Анджелини ...

Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!
Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех, ...

С аромат на кафе, карамел и бисквити,
изгревът ме зове и усмихва очите.
Подарява ми смисъл, с панделки от надежда
и целува ме бавно, покоряващо нежно.
И притихвам смирена, с цветове се "обличам", ...

Виждаш другите хора
как са се преебали в живота
и се радваш че не си ти,
всички сме загубеняци,
пластмасови мечти ...

Имам аз една мечта
Този свят аз да променя
Защо тази омраза, защо това насилие
като може по-щастливи ние да сме
с едно голямо общо усилие. ...

В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки, ...

Уморено ми е ...
От безсмислени саможертви, от щастие
полуфабрикат, от показно непокорство.
От житейски ръководства, от плоска
духовност, от подменен катарзис. ...

Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...
С предателство редовно постигаме целта си, ...

Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква ...

Бляскав неон и дъждовни паважи,
скита се нощем дъжда.
Неми са думите. Как да ти кажа,
колко смразява студа.
Трескаво търся остатък от срички, ...

ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло ...

Цигански живот
Циганин да съм мечтая,
и защо го искам зная!
Ток не плащам, ни вода!
И Държавата добра ...

Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...

Правя се на умряла
или ти казвам:
"Колко хубаво пееш!"
Облизвам се за
яйчена черупка ...

Добро утро, Дими,
ела на слънчевата веранда!
Кучето ти играе при алпинеума.
Леко хладно е.
На масата ни - цветя, ...

Да, тъпа съм. Не се научих,
да нося маска, гьонен лик,
и на душа съвсем не случих,
а падна ми се игленик.
Дори да имам втора кожа, ...

Кафе истинско, кафе с дъх на море,
пия го с теб морско момиче на брега.
А пред нас разбиват се вълнá след вълнá
една прекрасна морска синева!
Държа ръката ти а слънцето усмихва се така, ...

Едно цвете цъфти,
когато поливаш го ти.
Носиш радост в детските очи,
когато откъснеш го ти!
Ти си богиня, ти си моята радост, ...

Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата ...

Сутринта обичам да мълча.
Да съм тиха и изнежена.
Да се срина. После да се утеша.
Да се скрия в болка премрежена.
Да разгърна невидимо свити пътеки. ...

Погледни цветята,
родени в нюрнбернгската нощ,
надигнати за да ухапят,
когато плачат,
когато нежно плачат. ...

Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова. ...

Разлюбила съм те... Дали?
Наистина ли вярваш в тези думи?
Пропуснах ли да кажа, че боли?
Как всяка клетка трепка във ума ми.
Разлюбих те? Навярно! Бий отбой! ...