Глава втора. Бялата птица
“В парламента се завръща депутатът от опозицията Иван Кондов който преживя тежка спешна операция и се озова на косъм от смъртта преди четири месеца. Може би, философски погледнато, той пренесе върху собственото си физическо състояние времетръсите на обърканата ни държава.
Р ...

Веднъж...
Веднъж течеше осмомартенски купон – "служебно"
Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
Смях в големи порции като за последно!
Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* ...

Ще те срещам случайно.
Измежду сънищата си, нощем.
Ще искаш да ме прегръщаш,
ще търсиш очите ми – сините,
които накара да текат, като океани от сълзи. ...

Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...

Трите дни до годявката излетяха като прелетни птици за леля Милка, бай Христо, Георги и Страхил, които по цял ден тичаха да подготвят всичко, че да стане празника за чудо и приказ. А за Манол и Вела се влачиха като претоварена волска каруца в очакване на това, което им предстоеше заедно. Толкова дъл ...

Добро утро, Живот, ето ме тук,
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...

Когато стана крехък и безсилен -
претръпнал и доволно взел и дал,
в ръцете ми ще имам малко сила,
ще смъкна от пианото... воала.
Ще седна пред семейните клавиши, ...

Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...

Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...

Мрачные очертания готических склепов, окутанные мистическим туманом мраморные надгробья на старинных кладбищах, заключенные навек в ненавистный каменный плен ужасные крылатые горгульи, пугающие, но в то же притягательные обладатели секрета вечной жизни ,вампиры, призраки ,скрывающие под покровом ноч ...

Трудно ли ти е да се преструваш,
че нищо не знаеш?!?
Дори ти повече да знаеш,
отколкото знаеш?!?
Случвало ли ти се е да плачеш ...

Обявиха конкурс поетически,
на тема - Вино, Любов.
Хиляда поета лирически,
откликнаха на техния зов.
Моливи хиляда подостриха, ...

Ерос Рамацоти - Този наш сезон
----------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Saverio Grandi & Luca Chiaravalli
--------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Саверио Гранди & Лука Киаравали ...

Петър плет преплита
Яна плитка си сплита
омесва сладка пита
и двори си премита.
Гълъб ниско прелита ...

ЗАЧЕНАТ ИЗВЪНЗЕМНО
Р. Чакърова
Ще се намерим. Някъде.След век.
А може да е след хилядолетия...
Ти няма да си същият човек. ...

Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...

Двама близки приятели се срещнали на маса в заведение. Първият бил ерген, а вторият женен. Първият поискал съвет от втория.
- Кажи ми, според теб кое е по-добре - да се оженя или да прекарам живота си като ерген?
- Ще бъда откровен с теб - отговорил му вторият. И в двата случая ще съжаляваш. Разлика ...

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.
Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичал ...

Брулиш последните пъпки,
неразпукани още цветя.
Непознали любовните тръпки,
недокоснати с нежна ръка.
Бързаш от мен да избягаш ...

от
сърдечна гледна точка -
щастието -
без
отсрочка

Още помня мириса на тялото ти
и
си представям
как целувам кадифените ти устни!
Сякаш бе вчера ...

в сърцето скрита
презимувала любов
жадува пролет

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...
Коли не минават, ...

Рубая по „Любов на вятъра“
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко, ...

С дъха на утрото
се будя
сънувал в звездни купове
че бродя
в облак Магеланов ...

Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!
То, досущ като хрътката,
надушва новите гости.
И дори да не може видимо ...

Светът завинаги се сгромоляса,
а вчерашните идеали и мечти
като боклук захвърлени в калта,
ненужни вече са нали е ясно
и Феникс няма го в пепелта. ...

ЗА БРАТСТВОТО НА ХОРАТА
Аз знам, че хората тук не са братя
и братски те не се държат
а от това човекът пати
и злобите му не ще спрат! ...

В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия ...

Ако искаш да разбереш
какво чувствам към теб,
не опитвай поезията ми никога.

Доброто живее в сърцето.
Има си топло легло.
Скучае и дреме доволно,
при някои, цял живот!
Не го виждат дребните душици. ...

Жажда
Ти за мен си цялата Вселена!
Ти за мен си целият ми свят!
Слаба! Беззащитна! Уморена!
Но прекрасна като нежен цвят! ...

Разпъната душа
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака. ...

Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове, ...