Песен за песента
Не забравяй никога ти песента,
песента, тя винаги идва последна,
дори да крачи до теб есента
със стъпките мокри, редки, безредни . . . ...

Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч.
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. ...

Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...

прочитам
по устните
псувни
пръстите
все средни ...

Носталгия №1
Далече съм!На много километри!
Не знам в кое безвремие съм спрял!
Мен тука чужда буря ме обветри!
А казват хората, че съм успял! ...

Завий ме с одеяло.
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...

Безусловно е трудно да си дадем сметка за основите на мисленето. Те са положени в нас изначално и ние по чисто интуитивен начин се осланяме на тях. Но дали това не е съдбоносна грешка? Едва ли някой от нас се съмнява сериозно в равенства от вида:
1=1, 2 = 2, 3 = 3, etc.
Ала толкова просто ли стоят н ...

Наказвам, за последно, Мисълта,
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...

Приеми
Че по-добре да те бият
На стражари и апаши
И да оплакваш после сърцето си
/предположи, че съм опитна / ...

Март загубих правото да те обичам.
В една минута, без дъх остана любовта ни.
Една птичка пролет не прави,
но една любов топли цяла зима.
За ден трябваше да спра да те обичам. ...

Мъглата хвърли бялата си мрежа
върху дървета, улици и преспи,
преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,
дланта ми лепне върху ръкавицата,
в която тръпнеш, дишаща кошмари… ...

Везни
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...

Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Сре ...

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...

Отново луната в нощта заблестя,
сред тези безкрайни звездици,
разперила в полет красиви крила,
​​​​​​от истински златни жълтици.
Летеше сред звездните пътища тя, ...

Тъжна била есента,
Мрачна и самотна дори,
Но погледнеш ли отвъд това,
Ще видиш как от красота гори..
Ще познаеш есента и в погледа ми, ...

Както напиването -
всяка голяма любов
завършва с повръщане.

Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...

Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на тру ...

Аз съм нота от струна изплувала,
долови ме в клавиш на пиано,
в промеждутък от време бленувала
да засветя в очите си само.
Ти си мой необятен стремеж ...

Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от ...

Е П И Г Р А М И
Какъв човек съм не зная, но обичам често да се ровя.
Ей тъй за щяло и не щяло. Не, че тъй го искам, но от вътре нещо ме притиска.
- Виж го, прочети го, сам разбери го.
Неволя що да се прави. И ха да посегна, спря ме друг глас. ...

Не се побоявам
от метежите на времето,
от кладите на чувствата,
от превземането
на крепостните стени... ...

КАКВА БЕ ТАЗИ ОБИЧ?
Любовна астрономия
Каква бе тази обич?
Каква бе таз любов?
Метеорит ...

Ако съдбата
с Човек те дари
в душата си
покани го да влезе
нагости го ...

По „Затворница”
от Андромаха (Белла)
Пак по чуждите сънища скитам
и живея във чужди мечти,
чужди тайни - небета ми вплитат... ...

Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце ...

Рисувам често по тавана Бог
с молба да ме попие. Не откликва.
Под погледа му неприкрит и строг
намирам повод винаги да бликна —
явявам се в окото на слепец ...

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...

Възрожденски Oгън
Не се гаси туй що не гасне*,
бунтовен огън се разгаря,
раните не ще зараснат,
векът на Възрождението се повтаря! ...

Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам – ...

Не са познали
О, тия стари демагози,
дошли от други светове,
лъготят в свойте диалози
преправят свойте гласове, ...

Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в пр ...

Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...

Мигове. Мимолетни.
Но съдържателни.
Една усмивка.
Две ръце. Нищо повече.
Или по-малко. ...

Веднъж Хитър Петър решил да ходи на караджейката, за да смели малко брашънце. Трябвало да става рано, ама се успал. Слънцето вече се дигнало една копраля**. Натоварил набързо каручката, впрегнал Марко и тръгнал. Пристигнал на воденицата подир час, а хармана пълен с народ. Всеки чака ред. - Добро утр ...

всяка жена
може да ти бъде
небе
не всяка –
покрив ...