Жених
Дявол черен и рогат
бе дошъл от Ада
да си търси в този свят
той девица млада! ...

Начертани диези
по небето
и хора с деца в колички,
вместо кучета-
панаир на суетата. ...

Смирено глава,
аз няма да преклоня,
така съм създадена,
да се бунтува моята душа...
Срещу неправдата ...

На хълма там, така красив, божествен,
под паметника със автомат въоръжен -
в подножието му - съвсем естествен
струи бунар и те примамва в летен ден.
А там отсреща - нейде от небето ...

Състоянието на въздуха в София е трагично. Неслучайно броят на белодробните заболявания, в частност раковите, в столицата бележи бум. Но ще кажа на г-жа кметицата да не се прави на гръмната и да ни баламосва, че това замърсяване е от колите. В събота и в неделя броят на колите рязко намалява. А мири ...

- Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!
- Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!
- И защо в този мрак се сниши? ...

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.
Нямах славния път на Лучано, ...

"Сурва, сурва, Василина -
година алена, свилена!"
- край вратата сурвакарче,
със сурвачката от дрянче,
цяла пъстра, украсена ...

Светът ми е крив и ми иде да вия.
Главата ме блъска...Жесток махмурлук!
"В порока проклет си затънал до шия!
Защо се натряска, противен боклук?..."
С компрес на челото лежа на дивана, ...

Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча, ...

Той, добрият човек, е дъждовната капка.
Ще се слее със други в поток.
Заделил топла дреха, и последната хапка,
за да бъде ръката на Бог.
Той, добрият човек, няма в банката злато. ...

Въздишам те нежно всеки път
когато си те спомням и мечтая...
когато се разхождаш из ума ми
и откриваш всяко кътче в сърцето ми...
Въздишам за теб всеки път, ...

Стари клетнико, кой съкруши
тези твои коси беловласи?
Беше тръгнал сред дребни души
да потърсиш добро за скръбта си.
Къшей хлебец и чаша вода. ...

Трајно те губам
засекогаш
меѓу два значајни празника
како што окото ја губи солзата
како што облакот растерува сноп светлина ...

Моя мъничка светла звезда,
ти във тъмното радостно грееш,
разпростираш се в мойта ръка,
зарад теб и душа ми се смее.
Осветяваш ми пътя в нощта, ...

Море от тъга
Море от тъга е моята душа,
тъжни вълнѝ, вълнá след вълнá!
Измий ми, море, раната кървяща сега,
раненото сърце, кървящи от любовта. ...

Няма сила която ме заставя да спра
да обичам живота и да грея с усмивка.
В ръцете си стискам свойта съдба,
а тя е такава една издръжливка!
Много бури понесох, много дъжд ме валя. ...

СВАТБА В КРАЯ НА СВЕТА
Р. Чакърова
Приспивам близко минало в косите си,
сребреят бели спомени в затишие
и следващата буря чака дните ми, ...

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив. *
Владимир Висоцки ...

Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и ...

ЛЕГНАХ САМ
Попита ме откъде ида,
попита ме защо съм пил,
попита ме защо живея,
попита ме с коя съм бил... ...

Най-голямата заблуда е, че човек се въздържа да прави, злини, защото някой му е заповядал или е създал правила, по които да живее. Ако никой не се опитваше да се налага над другите от страх, че от неговия контрол зависи страшно много и едва ли не света му ще се срине, нямаше да предизвикваме това пр ...

Продадохме и лозето ти, тате...
Не раждаше без стария стопанин.
С наследството не станахме богати.
Сънувах, че нарече ни... хайвани.
След две-три нощи, влязъл в шарпаната, ...

– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...

Вятърът в косите ми ще бъдеш.
Моя пътеводна светлина.
Посял любов – любов ще жънеш.
Безстрашен рицар за една жена.
В ръцете ти ще бъда тиха. ...

Янко Трендафилов
Амулетът
(разказ по действителен случай)
Никога не бях допускал, че е възможно да проработи. Просто вече бях на ръба на отчаянието и нищо не ми спореше – нямах работа, на приятелите ми (малкото, които имах), не бях приоритет, нямах доходи, нямах любов, нямах нищо. Гледал бях преди в ...

Българийо, майко мила,
на тринадесет века пътя бродѝла
през премеждия големи до днес,
време на светлина и прогрес.
В теб юначни чеда се родиха, ...

Избрала съм си трудната любов.
Рано е да те разлюбя.
Късно е да те обичам.
Сън в съня ми –
намирам те, а себе си все губя. ...

Ушла... на поисках себя.
Забыла взять все лишние обманы,
фальшивые «я буду же всегда»,
дешевые, невыполненные обещания..
Ушла... и не ищете путь. ...

На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път ...

Литературна вечер
Поетът Митрофан Точков спря душа, обърса добре отглежданото си тяло с хавлия и за последен път се отдаде на размисъл в бъдеще време. От седмица все така мислеше. В бъдеще време. Но да не изтезаваме фантазията ви защо е така, да ви светнем по въпроса. На Митрофан му предстоеше да пр ...