На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...

Българите са работни,
силно любят те труда.
И имотни-безимотни,
и на село и в града.
А на Главната-кюфтета, ...

Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...

Той беше сред ловците първи,
стрелец безгрешен и изкусен.
Навързъл дивечът на върви
вървеше през чукари, урви.
Без жалост стреляше по птици ...

Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете. ...

Милва ме с лъчи луната
Щом допра до него устни
над мен литват пеперуди,
грейват бисерчета ситни
в мислите ми лятно луди. ...

На изпит по Приятелство не късат.
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...

Спирам стихове да пиша,
почаках те, поплаках.
Ти ме намери,
в нета без сили.
Сега си отиваш, ...

Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...

Не съм от онези кралици
със златна тиара в косите,
аз нося от баба терлици,
зимъска затоплят ми дните.
Не съм от онези особи, ...

ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...

„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...

Спусни косите си любима,
по тях до тебе ще се изкача,
и шепнейки по пътя твоето име,
една звезда ще падне във нощта!
Ще се роди дете и извор ще избликне, ...

Защо ли бързах да порасна?
Какво ми липсваше тогава?
Не бързай, сине ще те мачкат -
повтаряше ми вечно мама.
Но аз не я послушах. ...

Шандор Петьофи
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...

Ей вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем.Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление
Знаем - там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измие ...

Глава девета
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...

Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.
Когато в тъмнината се прелея, ...

Чака Том - в Родилен дом,
в дрехи втора употреба.
Бет е бременна от Том...
ражда третото си бебе!
Бет не бива да крещи - ...

(la versione italo-inglese di "Follia d'amore")
Eurovision 2011
---------------------------------------------------------------
Рафаел Гуалаци - Лудостта на любовта
(италианско-английската версия на "Follia d'amore") ...

Sanremo 2011
----------------------------------------------------
Рафаел Гуалаци - Лудостта на любовта
Санремо 2011
----------------------------------------------------------- ...

Нип-ура! Почивка! Стига!
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...

Не искам много от този живот -
само да изпрати пътник жаден.
Аз роса от цвят ще му извадя,
за да продължи по своя път.
Не искам много от този живот - ...

Бродирай нощите ми във лилáво,
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини. ...

В ръцете ти една мечта ще сложа,
отдавна пазена дълбоко в мен.
Духът освободи от тая кожа
и път ми дай, до тебе отреден.
Че моят дух докрай ще те последва, ...

СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена. ...

В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...

Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада, ...

На бас* със дявола се хващам,
че мога от порóци да се отърва.
Но пак деня с винó изпращам,
събуждам се при чуждата жена.
На бас със дявола се хващам, ...

Представям Ви най-новата си песен която дълго време композирах, исках също така да я запиша както трябва, но компютърът както и микрофонът се развалиха и ми остана само тоя запис за което се извинявам. Анабел (Ани) с нетърпение очаквам да видя твоя коментар - за тази песен ставаше въпрос. Трябваше д ...

Сред хилядите звуци на вселената
съм влюбена в един.
И той е точно като бялото,
препълнен, но незапълним.
Обичам да потъвам в необята му, ...

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...

Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...

Върнах се, върнах се.
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба, ...

Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй, ...