Мистична нощ. Във въздуха витае
усещане за чудо, като плътна сянка.
Искри над живи въглени играят.
Света го няма. Ритуално тайнство.
Туптят в' вакхански такт гърдите, ...

Нашата България
Тя е – и ще остане в сърцата ни!
Тя е покварена, Тя не е защитена Тя е изоставена,
Тя е богата, но не e оценена.
Тя е Роден край! ...

Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.
Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв ...

Най-внезапно
тя се връцна
и зелените й поли
предизвикаха вятър.
Изгорели ...

Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...

Понякога от емоция замлъквам,
докато пея - и отново изкачвам се...
И усмихвам се, широко като дете...,
преливаща от всичките ви цветове...
Благодарна и изпълнена с обичта ви... ...

Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден.
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?
Представих си и много е красиво. ...

Една жена разпитваше морето
за своя бряг.
А то, поклащаше на кораба, момчето
и смигваше с маяк.
Въпросите, по-остри от кинжали, ...

За последно ме целуваш тази вечер,
за последен път ще ме завиваш.
За последно ще ти дам любов, любов,
защото знам, ще ти не ме обичаш.
За последно ще запаля с теб цигара, ...

Хвани ме за ръце
Пътувай с мен,
хвани ме за ръце,
изведи ме от море от страхове.
Не! Не съм аз силната жена. ...

А някога
тъй силно те обичах.
Превърна се
във моя слънчев лъч,
който посред бяла зима ...

Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...

Никои не ти казва в очите истината,
нито господ, нито светият дух, нито църквата.
Нито смърта лежаща до теб на одъра...
- какво искаш тогава Ти от Нея.
Бъди щастлив, че с ралото си ореш нивата ...

на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...

Хубавото идва винаги след лошите неща...от собствен опит знам.
Само трябва да се бориш, да останеш чист в своя храм.
Удари, и буквално, и преносно съм понесла... главата си на гилотината предложих.
Болка, кръв и сълзи съм проляла, себе си за накрая аз отложих.
И с години болката търпях, мазохист за ...

Единственият човек който никога няма да те разочарова е този който сам измислиш в собственото си въображение. Може би децата всъщност трябва да се насърчават да имат "въображаеми приятели", защото "реални", не значи непременно "истински". И може би единствените приятели, които ще останат с тях през ...

И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя пътека в нощта,
когато светът все още е тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя път и посока. ...

Ела, любов! -
в бащината къща,
где птиците гнезда свиха
и после отлетяха.
Ела, любов! - ...

ОТ МОЯТА ДО ТВОЯТА РЕАЛНОСТ
е само няколко вселени път
и само на една ръка баналност
един от друг звездите ни делят.
И моята и твоята посоки ...

Ако бях учила повече,
сега щях да мога да те махна
като доктора,
който изстърга следите ти.

Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!
Живеем все забързано,
а времето лети....
Живеем във безвремие
със планове, мечти.... ...

Исках да те чуя. Но не чух!
Даваше в слушалката заето.
Финия ми и изискан слух
дълго не долавяше гласчето,
дето с дума може би една ...

Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...

Да Останеш
Да Останеш Тук и Сега,
в нашата Родина в България!
Да останеш тук със своите деца,
да ги отгледаш и възпиташ така, ...

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...

Всяка есен по малко умирам...
Аз самата превръщам се в есен
и душата си трудно побирам
във живота тъй тленен и тесен.
И ми трябват неистови сили ...

Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас. ...

Лошият човек нощем
крие се под керемидите!
През деня прегръща ви
с усмивка...
тайно стиска злобата ...

Серотониновите ми рецептори
не са наситени,
животът няма смисъл -
мразиш си работата,
мразиш си колата, ...

Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни ...

Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...

Момичето, в което ти се влюби,
няма нищо общо с тази тук,
горя сърцето в сто заблуди
и не догаряше напук.
Превърна се в парче олово ...

Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев
Мишо палав е мишок.
На подскоци - скок подскок
пред хладилника се спря.
Що да стори той сега? ...

Вчера бях цвете,
осветено от слънчеви лъчи,
днес съм тъмни облаци
в буря и всичко ми горчи.
Утре ще съм друга - ...