"Има време за всяко нещо..."
Екл.3:1
Броени са дните ни земни –
кратък миг между вик и въздишка;
път, постлан с бели рози и трънни ...

Сън безпощаден ме буди във мрака,
сън за отминали дни.
В тъмното мудно часовник тиктака…
Лудо сърцето тупти.
Стискам очи и въздишка преглъщам. ...

– Копелдак!
Октомври…
13-и…
Плесница…
Сълзи… ...

Представи си ме щастлив,
как ходя в нищета и във упадък.
Как слушам мислите на други хора,
и те никога няма да са мои.
Представи си ме заслушан в тънки синева, ...

Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде. ...

Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.
Аз съм готов да се боря. ...

Има óгън спокоен, който те сгрява,
топли душата - домашно огнище.
Но има и друг - той не прощава
и адски пламъци в тебе отприщва.
Този óгън е дар, но не е Прометей. ...

Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...

Не правете дете на палача,
че децата не са като него.
Те се раждат с други задачи
и различно към бъдното гледат.
Те не режат глави вместо нокти ...

Върба, навела клони, плаче,
отпива бистрата водица.
До речен бряг самó сираче,
без братец мил и без сестрица.
Във трудност детството му мина, ...

Аз плача, и тихо падат сълзите ми
Душата ми бавно умира.
Затова, че няма да видя очите ти,
За които толкова дълго се взирах!
Аз викам,викът ми пътува във нищото, ...

Българийо, родино моя,
напролет цяла в цветове,
обичам те, когато вечер
ме галят топли ветрове!
Българийо, родино моя, ...

З16. Мнозина могат да кажат „Не ми се живее”. Не всеки обаче може да каже: „Ще се боря”.
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...

Много пътища
Към края на града имаше много пътища тръгващи на къде ли не. Наистина бях много объркан. Не знаех на къде да поема. Затова влязох в първата бензиностанция която видях и поисках пътна карта за да се ориентирам. Тук за първи път разбрах какъв голям проблем може да се окаже езиковата барие ...

Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...

Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.
Чух скърцане на външната врата.
Постелята оставих топла
като ласка от майчина ръка.
И никой друг не тръгна с мен, ...

Боли от неизказаните думи.
Минути тъй минават в тишината.
А мисли бясно блъскат се в ума ми,
опитват да намерят в теб вината.
Сама виновна съм – това го зная, ...

На Р.
Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица).
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена. ...

Зимата идва с усмивка.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами. ...

Няма Ромео, няма Жулиета,
няма я чистата и свята любов...!
Пепеляшка вече не очаква свойта карета,
а принцът за бала не е готов.
Спящата красавица, въобще не заспива. ...

Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи -
за всяка стъпка крепка е опора!
Подметката поддържа те изправен, ...

Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...

Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...

Дългото лутане е изморително...
Целта – неясна.
Успехът – съмнителен.

Светлината в очите ти запалва черната пепел, зейнала в душата ми.

20-тонна компресия!
Разгръщам реципрочно
абсолютните си стойности.
Активите ми са маркирани,
но мога да бъда и по-мила... Метеорологичните агресии ...

Червена роза
Червена роза в знойна жега,
ухаеща, цъфтяща…
На слънцето засмяна,
за любов зовяща… ...

Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е из ...

Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих, ...

Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...

Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...

на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...

Од другата страна на телефонот
го слушам сопствениот пулс
тоа е хаотична песна
огледало на денешницата
што ќе се распрска ...

Миналия път писах за интелекта и как той се връзва с физическата еволюция. Важен момент беше, че умът трябва да вземе ЕДНО решение, защото човек се стреми към ЕДНО поведение. Това е естествена необходимост за поведенческа консистентност/рационалност, която е характерна както за инстинктите, изграден ...

Късно лято
На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми, ...

Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...

Знам, че не искам, но те нося
като късче цветно стъкло,
неусетно порязваш вените,
аз се правя, че ми е все едно.
Не придирям. Не охкам дори. ...

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?
Тук не за прошки става дума. ...