Sanremo 2006
---------------------------------------------------------------------------------
Алекс Брити - Са̀мо с теб
Санремо 2006
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...

Младостта си сияна ти дадох-
нежен стрък от уханна трева,
със зеленината и сила на здравец,
със прашеца на безбройни цветя.
Като клада горях денонощно ...

Неловко е когато нещо губи смисъл
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна, ...

Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...

Ти си като лятно вино
Бяло
С много лед
Ти си чаршафите хладни през Август
Изпивам те ...

###
Пет кила от огън и желание
върху слабините ми играят.
Очи притварям... Едно сияние
с искрящи устни. О Боже, раят! ...

От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят ...

***
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...

Надвесен като олимпийски бог над ранната гъста мъгла, стоях на балкона, стъпил с боси крака върху хладните напукани плочи. Запалих ментова цигара, държейки в ръка „Кен“- че енергийна напитка в запотена метална кутия и капчиците по нея бавно и синхронично удряха пода, издавайки съвсем невинен и едва ...

Как роза алена се вае
от лилия искрящо бяла?
Като целунеш Галатея
от смях и свян поруменяла.
Friedrich von Logau ...

Страните ти нежни
събуждат копнежи –
цвят мляко и рози.
Но поглед и поздрав,
при тази омая ...

Живи и пой. Спешить не надо.
Природный тонок механизм:
любое зло - своим же ядом
свой отравляет организм.
Игорь Губерман ...

Завел семью. Родились дети.
Скитаюсь в поисках монет.
Без женщин жить нельзя на свете,
а с ними - вовсе жизни нет.
Игорь Губерман ...

1.Духът е в теб проникнал,
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...

По-голям сладкиш
от всички лакомства е
книгата, деца!

Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечта ...

Но какво пък?!
Загадката е в търсенето на отговора.
Толкова съществен, че е нужен цял живот...
Но всички търсят думи и изгубеният кивот.
Да чуят, да пипнат, но не и да усетят. ...

Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам ...

А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...

И ако заръми сега навън
нека всеки усет да отмие...
Как силно липсваш и дори насън!
Ако сок от чувствата отпие
тъгата моя взор ще засени... ...

Любовта ми е тиха и тайна.
В сърцето слънце посява.
Приказка до безкрайност,
Вселена за двама.
Аз не зная защо те обичам? ...

Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зл ...

Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...

Полунощ е!... Блус
звучи някъде навън -
малко провлачен,
малко тъжен! Блус
звучи, а в мислите ми ...

Не суетата, не, приятелю,
не всичко важно е пари и власт,
макар че има и предатели,
и стъпки на лъжа отекват в нас.
Знай, ценното е във душите ни, ...

Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, ко ...

Той е скитник по природа -
Близко - Източен - Рапан.
Мекотело непригодно
сред размирния океан.
Той мигрира многократно ...

Нима световете, които виждам са реални? Кварталните дилъри и дребни "престъпници" (издънките), малките "мутреси", позьорите, принцесите, загубеняците, натегачите, тарикатите, преуспелите, артистите, мутрите, живеем на една и съща улица, а всъщност сме на километри. Нима не си забелязал? А аз от къде ...

Хората, раздаващи демокрацията като топъл хляб... винаги водят хорото, размахвайки шарена кърпичка! А веселбата я плаща народът, разбира се!!!

Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...

Писма неизпратени,
До теб не достигналили
От времето забравени
И завинаги оставени...

И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така, ...

Маточна белонога,
белонога и зеленоока,
мома снажна и напета,
напета и заклета.
Заклета, да е смълчана, ...

Миг
Никога не казвай да,
На живия ентузиазъм,
Проникнал в миг в твоето съзнание,
Защото утрото е по мъдро от вечерта. ...

От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада, ...

Минало и бъдеще се сливат
и днес е вече утре, а утре... то отмина.
Времето в илюзия се свива.
Безкраят е на Вечност бюлетина.
Звездите пеят симфония от истина ...

Сърцето счупено е,
животът свършил е...
Прекрати го ти,
а гореше в мен
повече от огъня гореше, ...

От години вече трудно преброими,
трупаше се в мен жажда неутолима -любовна.
Жажда сякаш непреодолим.
Тя държеше ме буден в ноща.
И взирах се в мрака и наливах ...

Научих се да бъда силна.
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...