Пукам во човечки мети
што сакаат да ме земат
во прегратката на злото
за да му служам на ѓаволот.
Пукам во човечки мети ...

Йеронимус Бош ми прожектира сън в съня ми.
Сюрреализъм, провиденчески следи.
Грехопадения, молитви, омерзения,
безумието днешно е видял преди.
Наяве си измислям обяснения. ...

Хванах кукумявка на вратата
на лабораторията на светлината.
Какво е станало с нея, не знам,
но вече не е там.
А, тя била всъщност тука, ...

Не си виновна ти, че си отивам,
не слушай злобната тълпа,
то няма да е болка за умиране,
голямо чудо! Нека си врещят...
Не си виновна, не тъгувай! ...

В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо, ...

3.
Мъртвият лежеше по очи върху плета. Тоя стар плет, доста поувиснал вече, навремето делеше къщата на дядо Кольо и Корчовата. После дядото и бабата си заминаха, оставиха само една дъщеря, а тя пък беше се омъжила за съседа Корчо. Така че плетът стоеше излишен отдавна, но Корчо не го махаше. Едно, ч ...

Вероятно
ще те срещна най-сетне
в кварталното бистро, а не във нета.
Ще е невероятно
да си там, но аз ще дойда. ...

Наш'та къща е голяма,
двора спретнат, подреден.
Със сестра ми ние двама,
нейният голям проблем.
От зори ми казва мама, ...

Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...

Ще бъдш ли до мен,
като в онзи ден.
Когато бяхме само двама.
Под палещото слънце и
улиците прашни. ...

върхът сдоби се
с неприкосновеност и
почти нетленност
но за сметка на сърце
душа и отчужденост

Болка от любов
Ще чакам. Още дълго ще те чакам
защото свикнах все да съм сама.
Защото свикнах със студа и мрака
без твоята любов и топлина! ...

Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. ...

Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.
Разперила коси, ...

Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене ...

Момичето от Париж
Виждал съм те някъде,
разпознах веднаха лекия финес.
Изтъкана с елегантност,
с широкия ти поглед. ...

БАБА НЕДА СПЕЧЕЛИ ПОБЕДА
Автор: Генка Богданова
Селото ни е голямо,
но ергени в него няма.
Не е женен само Коста, ...

Наш'та любов е леха,
многоцветна градина.
С непосяти цветя.
Градинари двамина.
Обичта ни е роза ...

Мислев ќе те сакам до смртта
и два-три чекори понатаму,
а се предадов на краток занес.
Сега кога ќе ги затворам очите
ја слушам својата мирна совест ...

Съдба
Ако би могъл да ме обичаш
Как ли ще ме различиш в тълпата
Къдрокоси, тъмни, руси все момичета
Готови да се хвърлят във краката ти ...

Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина. ...

Две красиви очички ме гледат сега,
две ръчички се протягат към ме така,
сякаш аз съм нейният татко, нейният баща!
Това дете, сестричка е на моите деца,
къдрокосата красавица с усмивка на уста. ...

Любов, разкъсай ме на хиляди парчета!
Защото тъй се чувствам - разпилян
от онзи миг във който те познах
и като облаците някъде в небето
с криле на ястреб мигом полетях. ...

Без теб ,аз пак ще продължа
да живея.
Любовта която ти ми подари,
ще я пазя.
Години, години ...

Дантела
от мечта
гали
моята душа –
образи рисува, ...

Ще бъда огън,
на доброто старо време.
И ще бъда пламък
на душите, като мене.
Ще бъда светлина в очите, ...

И някъде в премръзналите сънища
на есенно заспали небеса,
в крилете на врабци смутено вълнени,
в пороя от несбъднати неща,
по пътища, безгласно зашумели, ...

Защо обичам Ница?
Ница е един от любимите ми градове. Има нещо уютно в него. Богат град с прекрасна архитектура, но най-хубавото е алеята покрай морето, Английската алея /Promenade des Anglais/. Наречена е така, защото е построена в деветнадесети век по инициатива на първите туристи в Ница, които са ...

Ето го
...пристига...
...превзема ви душите...
..със усмивката широка...
...кара ви да се усмихвате... ...

Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
​​​​​​
Гледа те умно ...

В тъмната вечер вървях и си мислех
за живота, съдбата и всички мечти,
за тежкия камък, който все още носех,
за емоция, която не спря да кипи.
Вървях и не мислех, по-скоро усещах ...

– Какво харесваш в мен – попита ме тя.
Престорих се, че се замислям.
– Когато на лицето ти не откривам усмивка – отговорих.
Беше ми по-лесно да изброя какво не харесвам в нея.

Безумно много те обичам
на теб отдадох сърцето си и своята душа.
Дадох ти тялото си и невинността.
Обичам да усещам силните ти две ръце,
увити около врата ми, ...

Готов съм до Плеядите да ида,
звезда да ти откъсна от небето
и да я скътам в бялата си риза
във джобчето отляво, до сърцето.
През хиляди персеци ще прекрача ...

Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината. ...

Добре, че има лято, за да видим
приятели от детство и роднини,
останали сме тука шепа хора
в безпаметните двадесет години!
Предадохме, продадохме, затрихме ...