Животът се върти — ще ме потърсиш
сред гънките в самотно одеяло,
сред ласката на треморните пръсти,
сред преспите на зимата си бяла...
Животът се върти — ще ме потърсиш, ...

350. Често погрешните решения изглеждат по-разумни от правилните.
351. Бъдѝ буря - помитай всичко, което ти се изпрèчи!
352. Любовта не е работа на сърцето, а на душата.
353. Съдбата не се предсказва. Тя се създава.
354. Понякога мълчанието казва много повече от всички думи.

И днес съм жив
И... ето
тук съм!
чужди интереси
аз не ближа ...

Всичко и всички притихнаха. За първи път тази вечер залата изпадна в пълно мълчание. Музиката, песните, танците, чувствата, еуфорията, публиката, бандата и тя - всички бяха в очакване. Всички очакваха да запее. Тази вечер концерта ѝ беше незабравим. И го знаеше. Беше дошло време да представи новата ...

Тъй тежко е да видиш ближни
преминали на вражеска страна.
Синът предаден беше трижди
от най-любимите си имена.
Които защити, не се свениха - ...

Мракът е застинал
нейде по средата -
между вярата и грехотата -
силен, сив, дълбоко вникнал.
Вълни от гняв нахлуват в мене. ...

Зарята си отиде през новата година
и студът отново усмивките скова.
Ще бъде тежка тази наша зима,
но няма как - ще дойде пролетта!
Ще мине март, дърветата ще цъфнат, ...

Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избяг ...

Годината ми вече посребрена е и бузките на хората се зачервяват.
Кажи ми, в самотата ли забегнах, отново в лудост сгушвам вятър.
Не зная, от мечета ли е писана днешната ни приказна снежинка?
Съвършен, жадуван смисъл е, и ми се искаше да бъде винаги.
Сред ужас ти си топлината алена и вярвам в тишинат ...

Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възму ...

Аз бях сълза преди да се родя,
избликнала под клепките на мама –
най-радостната трепетна сълза,
очаквана и толкова желана!
Бях още дух и нямах още плът, ...

Януари....
През януари аз ще съм добра,
усмихната ще срещам ветровете,
а моята разлистена съдба,
отново ще преследва бреговете, ...

Преди да ме докоснеш ти, стената
събира двете сенки във една,
а твоят поглед търси топлината
на плахите ми голи рамена.
Уплашена от чаканата близост, ...

Пътека от бели вълшебства
се разстила над целия свят.
Сърцата, вибрират по детски.
С надежди, човек е богат.
Елхата, с блестяща премяна, ...

ПОЛЕТ
Има моменти на последващо отчаяние, когато паднеш толкова рязко и силно, че не знаеш дали вече си се приземил или продължаваш да се засилваш на долу. След като погрешните ти очаквания, проекции, са те отвели не до твоето място, ами кажи-речи, са те блъснали в стена, макар че си бил с 200, усещ ...

В зенита на възторга
слива се звукът с мълчание.
И спира колелото
на заблуди
и красиви обещания. ...

На Дядо Коледа, съвсем като децата,
реших писмо с мечти да му изпратя
и доста време преди тази дата –
по фейса – лесно пуснах си молбата!
Поисках първо здраве. То на всички ...

Къде си детство непорочно?
Къде сте мигове безгрижни?
И сякаш времето нарочно
запазва спомени престижни.
Къде си босоного лято, ...

В твоя скъп ресторант, поръчах си чувства
С подправка любов и топла целувка
Уви, празно менюто било за обикновени клиенти
Тук идвали безчувствени личности, а не за любов претенденти
Обядвали бързо, после си тръгвали ...

ВЪЗМЕЧТАНА
Във сребролунна нощ ме приюти
сред своето притулено блаженство
на неизказаните ти мечти
за коронясаното съвършенство! ...

В мечтите си рисуваше небето,
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето ...

Обещавам, да съм по-щастлива
от предишната година!
Да не бъда лоша, мрачна, сива!...
Да пътуваш във чужбина!
Обещавам, да съм мирна, здрава, ...

– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...

да се обича -
е смисълът - като че
ли - на живота

Разполагам само с думи.
Не с глас, с който тихо да ти говоря
Не с ръце, с които да те докосна.
Не с коси, които да развея с примамливо движение.
Не с очи, с които да привлека погледа ти. ...

Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първ ...

Влизам на обяд в обора,
говедата глави навели.
"Къде се губите, бе хора,
при вас сме гладни, изтънели?
Вързахте ни със синджири, ...

Защо?
Защо дойде?
Защо си тръгна?
Защо не спря?
Защо ме прокле? ...

Не съм много реална, в зле прикрит виртуал.
Скитам в залата бална на един карнавал.
Не светица, а демон... Или просто – жена.
Моят образ е земен, в ореол светлина.
Осъзнай се, човече, че приготвих за теб ...

Животът има хиляди посоки.
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
ако ме води моята мечта.
Небето има хиляди звезди. ...

Годината започна
със слънце във стъклата.
Навън утихна даже
и палавникът-вятър.
А зимата е щедра ...

Моята муза
В нивата със кукуруза
бе се скрила мойта муза!
Чисто гола-голеничка,
готина като сърничка! ...

Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах, ...

Гледал съм падащи звезди
как горят снага непожелани
Изхвърлени
като прогонени сълзи
от тъмната зеница на небето ...

Е, отмина и този празник. Цялата празнична нощ от събота до вторник пиратки гърмяха, народът вика „Да живей”, байраци се ветрееха, а сетне – отново си станахме натуралните българи.
А колко хубав беше празникът! Най-напред удряш пет чашки – намаляват риска от лошо прекарване. Пък мъжът не е кактус – ...

Аз зная, поете – великите млади изгарят,
когато във тях не вибрира пулсът на „новото“ време.
Когато на техните плещи жестоко стоварят
световни противоречия и нерешени проблеми.
Аз зная, поете – в свят противен и античовечен, ...

Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.
Слънце. И допир на книга. ...