Защо не тръгнах аз с експреса
и с два-три кратки есемеса
да пратя съобщение в Бургас,
че ще пристигна в еди кой си час.
А взех билет за автобуса ...

водна лилия -
на прелестта нека ѝ
върви по вода

> „Родила се нова религия . Тя била наречена “наука”. Християнството все още било силно, но сега неговото влияние временно било западнало. Внезапно ученият станал бог. Тази наука създала епохата на машината и всички еликсири и отрови, довели човешкия живот до ръба на унищожението. Но с отминаването ...

Александр Шершнев Второй
http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750
Когда стихи вы пишете, поэты,
Жалейте нас читающих людей –
Кто, сочиняя, думает при этом, ...

All Rights Reserved
Copyright: Milla Kara and Luckysolo.
По идея на Milla Kara.
Пиано Milla Kara.

All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

АНАРХИЯ НА ЕЗИКА
(превод от босненски)
Още една безполезна песен,
която диктува анархията на езика,
с точка на рядък край: ...

...

Появяваш се и изчезваш,
като слънчев лъч грееш.
Накъде тръгна, любов моя,
разчистен ли към тебе пътя.
Нарисувано сърце от слънцето, ...

Застига ни внезапно, отрезвява,
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...

Вкуси ме, сладък, ароматен плод,
очите целуни ми, да прогледна,
косата свий ми я, в небрежен кок,
със блясък накичи ме... да съм звездна.
Със устни нарисувай ми небе, ...

Блян
С. Л
Сияйно бяла,
перлена кожа.
Мирис, благоухание. ...

Светло прозрение залезът отрони,
звезден миг от очите пророни.
Изживях прекрасен спомен,
извървях и зовях това име народен.
Породи се в мен усещането за жена, ...

Генка Богданова
Зная аз, че път обратен няма,
но липсваш, мила моя мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна пак да ме прегърнеш! ...

Любов сезонна
Любов сезонна, любов различна,
изгаряща, бурна, но не безлична.
Любов лятна, любов морска,
между двама души, краткосрочна, ...

Безкрайност.
Откакто се простих със зимата,
не ми е никак хладно и студено.
Забравих бившите жени – любимите,
и шала окачих – на бремето... ...

Шушукат дърветата тихо...
Шепне вятърът също... О, да!
И ето, виж – пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга!
Всичко ми навява за Теб... ...

Готов ли си да ме изстрадаш,
да потушаваш в мен пожари?
На равно с мене да пропадаш
и в огъня ми да се париш?
Ще понесеш ли мойте бури ...

Играта свърши
Отново искаш аз да ти простя!
Отново искаш всичко да забравя!
Ще ми простиш ли, ако аз сгреша?
Ще ми дадеш ли шанс да се поправя? ...

Аз пребивавах във фантазия, както всички във фаза на... аз го оприличавам на "какавида". Но се излюпих за реалния живот и не е страшно. Аз се родих и вие ще можете.

В моя град
няма море.
Нито вълни,
няма и бряг.
А сякаш по пясъка топъл ...

Под погледа на четири липи
се срещнахме със тебе мълчаливо,
избликнаха в очите ни искри,
ръцете ни се сплетоха свенливо.
Обикнахме се в кратък миг, споен ...

Във сянката на уж забравен грях
не исках с фалш, лъжи да „оцелея”.
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех…
Разхождах се по тънкото въже ...

Пет до пет е цифрата, събрала
в себе си избран за мен живот –
радости и мъки на спирала,
мигове във щур калейдоскоп.
Спомени брои незабравими, ...

В окото на слънцето
плуват
тъмни, яростни петна.
На кого ли е сърдито?
В утринна прослава чучулига ...

- Ще тръгваш ли?
- Ще трябва...
- Да, отиваш си...
- ...но искам да остана!
- А ще дойдеш ли и утре? ...

Само пет пръста,
а променят съдби.
Сложиха кръста
на толкоз мечти.
Само пет-нечетни, ...

Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...