Вдъхни ми в устните,
тези твои стихотворения,
целуни ми сърцето,
с този топъл, свеж дъжд...
Отвори ме в прегръдките ти, ...

Утре ще дойде денят без промяна.
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...

Да се влюбя в живота
Да се влюбя в живота – до сетния връх непристъпен
и да видя с очите на Бог как света ни изглежда,
за начало ми стигат две малки уплашени стъпки
и една овехтяла, но жилава още надежда. ...

Театърът е твоят дом, където
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...

Хлапакът в мен наивно пак повярва
на поредния харизматичен лик,
от който всеки жест и дума блага,
накараха ме да се влюбя в миг.
И бариерите, които бях поставил ...

Нека Бог ти прости,
но на мен ми е трудно...
Вярно е, ангел си ти,
но и Бог би се чудил
как потъпкваш любов ...

Новата ми свекърва ровеше нещо в подредената леха с китки пред вилата и когато я видя Борил излетя като торпедо от колата.
– Мамоо, спри веднага! Сто пъти съм ти казвал, да не ми пипаш цветята.
Жената се изправи с една стиска треволяци в ръката.
– Тревясали бяха, бе Бори.
Борил се втренчи в ръката и ...

Студено, мрачно, хипоксично...
Разтърсващо душекрушение.
Обречено, апокалиптично...
Ограбващо всичкосъмнение.
Безсмислено, сиво, цинично... ...

С благодарно сърце идвам днес
и пред трона небесен заставам.
Издигам високо ръце
и песен хвалебна запявам.
Толкова безценни неща ...

За тебе, сине, всеки ден тъжа,
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас, ...

Розата
Розата е цвете най-прекрасно,
подарява се с целувка, страстно.
Розата червена е цветето на Любовта,
подарявал съм, подарявам и сега. ...

* * *
Избрах му черно-бяла рамка,
живота нарисувах с цветен туш.
И дорисувам всеки ден по малко
живота чужд, живота чужд... ...

карстов извор
прохладен
в карстова пещера
с бледен мъх
окичен по сталагмитите ...

една страна я
зло принỳди -тя да си
цветà прокỳди

Знаеш ли...? Има едни такива хора, Приятелю, които не заслужават обич!
Те не заслужават дори нашата омраза, защото и това ще им придаде някаква значимост, а и ние не сме като тях...А те са МЪРТВИ души, брат! Тяхното съществуване е безлично. Те никога няма да бъдат щастливи и никой няма да ги обича! ...

Брули вятър.
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ ...

Колко често ти се случва да сънуваш без да затвориш очи?
Небето гореше в тюркоаз и кърваво червено…Гледката го накара да изтръпне, не можеше дори да премига с очи. Сълзите се стичаха по бузите и в отмерен такт капеха от брадичката му. Беше първият ден на новата година. За последно наблюдава такъв за ...

Бог моя живот нявга ще вземе,
ще дойде туй тъжно време,
когато с него ще се простя
и ще видя мрака на вечността.
Ще дойде нощ беззвездна, ...

Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни, ...

Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.
И ето ме голям, със хиляди мечти.
Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.
Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.
Какво да правя с тях? Ще търся нов завой. ...

Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...

　
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,
защото в пламъците без пощада,
наместо тебе, друг ще изгори. ...

Щом безкраят е красива свобода,
душата ти поема като пръстен.
И свети като мъничка звезда,
като цветето, което не откъсваш.
Как небето ти е порив на дете, ...

СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога да се спра!.. ...

Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си оч ...

На дъщерите ми – Есин и Севил – с обич!
В утрото – под слънцето засмяно –
с поздрав тих посрещам полъх нов –
с листопад и есенна премяна
Бог ни праща своята любов! ...

Сама край морето
Посрещам бриза – самотен,
отвял моята младост,
бягаш след мига сиротен.
Облива ме огромна радост. ...

(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме. ...

Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.
И търсех късмета по пътя случаен – ...

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...​
Пеньо Пенев ("Пътека")
Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи. ...

За минали и утрешни тъги,
довели до прозрение душата.
За радости, заключени в мази
на овехтелите приятелства.
За думите, неказани на глас, ...

Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...

ОБИЧАМ ТЕ ПО СВОЕМУ
Обичам те потайно, безнадеждно,
не както се обича обичайно,
обичам те безсмислено и нежно,
обичам те безкористно, безкрайно. ...

Талантец - дал ми Господ, имам!
Е, не да блика чак оттук-оттам!
Да пиша стих - не мога, ала име
на по-кадърен да съсипя, знам!
И видя ли, че много му се радват ...