Очи изпълнени със доброта.
Поглед топъл, нежнотеменужен.
Душата ти отворена врата.
Дъхът ти сладък, мек и южен.
Копнежите ми светли приютяваш, ...

Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.
Тича, срича синевата ...

Храм е мојата душа
соба во која пеат оригами
песок во кој се закопани
танталови и сизифови маки заедно
вез е мојата душа ...

Когато две сърца танцуват
под римите на ЛЮБОВТА,
Творецът си налива вино,
леко се усмихва...
дяволът засрамен се обръща, ...

Бог по моя път...
Откривам Бог при минус пет,
когато всичко цветно избледнява,
във вятърния радостен ответ
той като точка в мене се стопява. ...

Във твоят свят едва ли ще проникна.
Зазидан, полутъмен и суров.
А пък сълзите ми по тебе все не стихват.
Защо бе толкоз крехка нашата любов?

(из "Посвещения на една година")
Чуждоезичният рай – "Парадайс"-а
си добави още една светлина –
лъскав пирон в абаноса на небето,
астрономия над гърбиците на Витоша. ...

Щом рaзлее нощтa боровинково вино
зaд дебели пердетa и щори,
и зaпaлят лулите си всички комини,
тя зa мене врaтa ще отвори.
В нaй-уютното място нa тaзи Вселенa, ...

Няма да кажа на никой за нас,
щастието обичало тишината.
В моите мисли си всеки миг, всеки час.
Ще си те скрия дълбоко в душата.
Няма да казвам тъй гръмки слова, ...

Когато бурите връхлитат.
Когато ни заливат мощно.
Когато атове ни ритат.
Когато е беззвездно нощем.
Тогава вместо да умрем, ...

Зимно утро. Мързеливо Слънцето изгрява.
Носи със лъчите топлинката на нов ден.
Сърцето с трепетно очакване се притаява,
в кафето, уж случайно... да седнеш срещу мен.
Любезно ще те поздравя... ще те поканя със усмивка... ...

Провери си пулса
на всички възможни места,
ако не е равномерен,
значи си влюбен в грешния човек.
Любовта е направена ...

В тъмнината не мога да прогледна,
но душата ти мога да отнема,
сърцето ти и то сивее,
но заради мен обещавам ще лудее.
Лицето ти е мрачно ...

И светъл да е пътят ти, сърце!
Макар, да гасне вече оня ритъм
на римите по-леки от перце,
то пак към тях, с надежда ще политам.
Ще диря онзи тайнствен шум ...

Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен, ...

Неведоми,
пътечките на Суетата
на враг ще подадат ръка.
Със същата
ще плеснат свой приятел. ...

76/Аз мойте мисли ще изкажа,
за този допингов контрол.
И мисля, че ще ви покажа,
че минусите му са бол!
За мене тази надпревара, ...

Силно на Земята подвластен,
див, полукултивиран, с история
нежен цвят в лилаво-сластно
подправя горчиво, до меланхолия.
Много ценен, изключително търсен, ...

Обгърнат в студени стени,
на моята малка панелка,
останал съм само с мечти
и с мъничка топла постелка.
Коминът горещ бе до вчера ...

Зимна нощ, далече от морето.
Поглед и докосване притихнало в длан гореща.
Ласка и протегната ръка,
огън и нежност.
Две сърца. ...

Намерих си самотно сърце и го прегърнах,
знаеше всичко за болката то.
Здравейте – му казах усмихнато
и плахо подадох ръка.
Невярваща беше душата ми, ...

Изградих ти свят
без измерения
създадох въздух от любов
стените ги иззидах от мечти
втъках във тях ...

В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...

„На дъното на всяко сърце има утайка.“ Козма Прутко
Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите. ...

"Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет...", а ми се пикаеше като на новопостъпил работник в китайски цех за изкуствени елхи. Извадих фагота и по трафопоста се изляха звуците от сцената, в която Герман разглежда портрета на Графинята от операта „Дама пика“. През този ден не ми ...

Монолог на една тъща 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на една тъща")
О, майко мила, що си ме родила?
О, Господи, кажи къде сгреших?
Отде се пръкна таз нечиста сила ...

Жаден бях, като пръстта за дъжд.
Пих от твоите очи роса.
Гладен бях, като забравен мъж...
Даде ми последната троха.
Бях забравен – ти ме припозна ...

Сънува ли? Ръката ù се спуска
към сладко-солената пяна..
Неудържимо. И без да предвкусва
светотатство. Греховност. Измяна.
Сънува ли? Нима ще зарови ...

ако излъжеш всяка самота
и изговориш всичките мълчания,
ако чуеш нотите на всяка тишина
и видиш светлото и в мрака,
ако познаеш и безмерната вина ...

Където свършва краят на света
започва нашата приказка, а утре
опитали от синята луна ще се кълнем във вярност
без да помним всъщност
какво е обич и какво е грях ...

Такава фирма появи се във квартала:
„Услуги - всякакви. Работим ишлемè*”.
На фона син пък златно слънце е изгряло.
Но виждали са хората какво ли не!
Клиентите посреща лично Майстор Киро - ...

flying now erratic circles
I'm the moth who didn't flee
glutinous tongue of careless wind
caught me in a single lick
pulling inexorably into the opening ...

Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за раб ...

Този, който те обича...
Този, който те обича те пази
този, който те обича не те забравя,
каквото и да се случи, дори
по различни пътеки да тръгнете. ...