Сам ще се осъдя някой ден
и греховете си безбройни
срещу съвестта и истината
на моята Темида ще поставя.
А плачейки в предсмъртния си час ...

От много години държавата не върви към добро или се подобрява едва забележимо само в някои отрасли. Защо се случва това? Много разпространена хипотеза е, че няма пари и че държавата е бедна. Отчасти това е така, но не само бедна на пари, а бедна откъм качествени човешки ресурси. Именно качеството, а ...

Да започнеш деня със познание,
Да направиш на някой добро,
Да получиш спонтанно признание,
Да изпратиш приятно писмо,
Да откриеш кристал сред отпадъци, ...

43
Аз знам – не ме приемате, когато съм различен,
когато грубо вашите понятия отричам.
Но също знам, че би било огромна грешка
да се стремя на всички хора да приличам. ...

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

изоставена
книга с по нея сàмо
обичащ я прах
.....................................
изоставени ...

Когато те попитат - „Как си?“,
отвръщаш, че с живота в крак си
и повече не продължаваш,
а и да питат - забраняваш...
Попитат ли отново - „Как си?“, ...

Миг във вечността.
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са. ...

Тя беше по-страшна
от зимна вихрушка,
по-остра
от римския меч,
по-бърза от нощна ...

На кръстопът
Любовта ни бе кристална чаша,
пиехме от нея във захлас!
Вярвахме във истината наша,
вярвахме в щастливия си час! ...

Всъщност си права.
Странно е да те ревнувам, ако не си моя.
Но замисляла ли си се, че ние сме устроени така.
Така, че да искаме да сме свободни, но в същото време и заети.
Така, че да задържаме някого. ...

Днес не мога дори без сълзѝ да заплача,
но се гмурвам във сините ласки на здрача
и се мъча: Насън да закърпя небето
със дъждовни игли или с два-три куплета,
да посея любов само в няколко срички, ...

Когато се стопи снегът засипал тясната пътека
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите ...

Когато слънцето потъва
Внезапно в облачна тъма
А вятърът неспира да обръща
Грижливо вдигната коса
Тогава ще разлисти повея ...

Не съм плакал от години...
А как ми се плаче...
Обаче светът е облечен в юначност!
Прозрачни са хорските чувства,
а облаци пускат красиви мъниста. ...

Сълзата спря и се озърна
Опитала бе всичко да прости
За миг понечи да се върне
Да тлее в подлост и лъжи.
Накрая се издигна нависоко ...

Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.
Моя дядо аз много обичах,
като дете все със него тичах. ...

Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...

Ела мила моя, не се бой
и при мен се поспри!
Погледни дълбоко в
моите очи там няма да
видиш суета, няма да ...

Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми... ...

Понякога в трапчинката на блузата си
нося стихове, които приличат
на току-що излюпени интуиции.
Понякога се люлеят
свенливи и натежали, ...

Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...

Галиш котката със същите пръсти,
с които рисуваш осморки по гърба ми.
Мъркаме двете. Привидно лениви.
Следва сън или бдение. Ти си целта.
Спусъкът е под миглите на едното око. ...

Пред твоят бюст, Апостоле, прости,
държавниците бяха подредени.
Народа ли? Той беше отстрани.
Ти казваше, че ни обръща времето.
Химн за траур на рождена дата, ...

Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоят лик.
магията бушува в мисълта и тялото/
Трепти както въздуха от слънцето. ...

Аз съм майка и ще си имам бебе!
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...

Автор: Генка Богданова
Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби, и зли,
нито безлични сиви дни без надежди. ...

За теб е клише.
За мен не.
Ти виждаш идея.
Аз виждам възможност.
За теб е просто пейка в парка. ...

Не познавам още
онази част от теб,
която не харесвам.
Приятно ми е.
Аз съм.

Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи. ...

Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.
Светлото ме плаши – там са твоите очи,
душата ми е в тъмнина.
Угасна пламъкът във мрака,
за мен настъпи тъмнина. ...

През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...

Днес ми е бяло, а утре – черно.
В моето тяло неправомерно
две души светят. Едната крее.
В дом от куплети сита живее.
Бели любови, черни въздишки – ...

Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...

Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани, ...