Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика, ...

/по приказката на Х.К. Андерсен "Принцесата и граховото зърно"/
Някога в едно далечно царство,
царство, най-красиво господарство,
живеел принц, що търсел си жена,
най-истинска принцеса при това. ...

Истина ли е,
че няма нищо наистина?
Че надвиснало е
булото на заблудата
и с него забулва се ...

Сто процента
нещо ще се случи,
казваш
и си адски прав.
Случихме се. ...

Необикновено обаяние
кръжи нестихващо край мен,
както нощта обхваната
е от тайнството на сенки,
след всеки следващ слънчев ден. ...

Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен, ...

Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач, ...

Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...

Аз пленник съм, пленен живея.
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим, ...

Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...

Вървя по познат тротоар,
до слънцето радост ме вдига,
добричкият стар светофар
със жълтото пак ми намига.
Колите във странен кортеж ...

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...

Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата ...

Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...

Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре, ...

Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...

Пашкул е моето сърце,
не пипан още, цял.
Във него спи дълбоко
пеперудата на любовта.
Разплитай, бавно, по-добре, ...

Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота?
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...

143/ Щом дойдеше хлада в октомври
и селото се за жълти,
за място есента за спори,
нагласата в теб се смени!
Щом видиш голите дървета ...

Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето ѝ като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не ѝ трябват думите, ...

Перла
Изхвърля мидите морето,
щом се развълнува.
Когато любов в сърце му
отново забушува… ...

Като старо вино искам да те пия.
Като цвете земно искам да те галя.
За любов съм жаден и ще се напия,
и във тебе, мила, огън ще разпаля.
Всяка топла глътка в мен да се разлива ...

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?

нека душата
е БОГОбогата до
над небесата

Скитница в съня ми
Скитница във моя сън си ти...
Бродиш и ме търсиш в тъмнината.
Хиляди рекламни светлини
светят, но не топлят те душата. ...

Колко любов
всеки изхвърля.
Ровя в боклука
кофите обръщам.
Но грам обич ...

Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат, ...

Оранжеви Години
Тринайсет жарки и безсловесни години!
Защо е толкоз тъп света?!?
Как да слушам във захлас?
Малко риби се изнизват, ...

(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак ...

Онзи ден така обикалях улиците,
търсейки житейските пътища .
И пробвах ли пробвах ли дрехи...
маски, ветрила и много шапки...
Обувките ми бяха тесни и големи, ...

Очите – сини като извори планински...
походката е като на газела...
само с поглед разтреперва ти краката...
( тя отлично знае колко има в портмонето ти)
но неистово мечтаеш да се гмурнеш в пещерата ...

Искам да съм полъхът ефирен
и лицето ти, нежно да целувам!
Искам да съм вятърът, немирен -
без задръжки, с косата ти да флиртувам!
Искам да съм пролетното слънце - ...

БОДЛИВА ЦЕЛУВКА
Р. Чакърова
Когато таралежите се раждат,
светът наостря своите бодли
и всеки жълъд се поклаща важно, ...