Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Задушавам се от тишината на нощта;
ти ме задушаваш с твоята кротост.
Виждам само сладкото от малини
как се пени ...

Когато в мрачна сутрин буди ни денят
със облачно небе, намръщено и сиво
колите бавно във задръстване пълзят
а в автобуса радио с реклами ни залива.
Аз вадя книга и започвам да чета ...

Съществуват ли 7 на брой две по две различни НЕЧЕТНИ цели числа
сборът от реципрочните стойности на които е равен на 1 ?

Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...

В твоето червило аз видях
устни сладки, вишнево красиви.
И часовете в пустош аз броях,
живеейки в мисли тъй сънливи.
И очите ти искрящи в изумруд, ...

Слънцето вече се снишаваше и вечерният пурпур обагри небето.
Салваторе Самбатаро бе седнал на дървена пейка, разядена от влажна плесен и се взираше в постройката на фабриката си за мебели.
Пред него бе целият му живот. Още като съвсем малко момче Салваторе бе започнал да работи заедно с баща си. Пос ...

Нищо в живота смисъл няма,
освен движението - делата,
И радостта, която ги съпътства.
Творчеството що се ражда в жизнените
Ни "разходки"- то е източник на радост. ...

***
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...

Седи си мирно и долу във всеки от нас
тихичко на никой нищичко няма да каже
там вплела се в честно сърцето му
дявола малка без крила от яд му изпива
до дъното светло заспива без капка ...

На белия лист те рисувам.
От думи извайвам портрет.
С очите красиви флиртувам -
от порива страстен обзет!
В гърдите ти виждам копнежа ...

МЕТАЧ НА ОТЛЕТЕЛИТЕ МЕЧТИ
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно, ...

Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове, ...

Днес в твоите очи – планински езера –
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват. ...

Ритмично срещат се телата
в приливане от бързо, в плавно.
Смъртта се чука с' Самотата,
Депресията се смее мазно,
Омразата с език бръсначен ...

Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...

Завря морето синьо
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...

Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота ...

Експериментално, за собствено удовлетворение в позалязващото ми вече "бандитски-диво" жизнено дивеене. И сякаш, май, не се давам, а?... Ползвал съм аудио речитативи прикрепени към официален софтуер за създаване на музика, без да разбирам за какво се "карат". Забавлявайте се.
ПП: Някой би ли превел?

В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...

Ръми ли, ръми... . Слава Богу, заваля най-сетне при нас дълго чакания дъжд и кой ден вече - предимно и само ръми ... Елинпелиновски дъжд - “тихо, кротко, ден и нощ “ ... Ръми ли, ръми ... От съвсем млада, винаги - моят любим сезон е обаятелната ранна есен ... Макар и добре да знам латинската сентенц ...

Когато ми е есен, ми е лято,
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...

За какво ли да ме инспирира
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...

Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...

(За цената на безценното в човешкото творчество)
„Истинското изкуство винаги е там, където никой не го чака.“
Шарл Бодлер
Истинското изкуство никога не е било призвано да се харесва на всички. То не е витрина, а пропаст — и само онзи, който се осмели да надникне, може да открие себе си в нея.
Във вр ...

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...

Тя тръгва на пръсти,
без вест и писмо.
Понякога шумно...
с хвърчащи предмети.
Но винаги иска... ...

Отдавна знам, децата на завоя
отгледани са сред мъгла.
Вълните бързи вишат се в прибоя.
Докосваме се в мътните стъкла.
В поле подземно няма слънчогледи. ...

Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.
Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.
Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...
Потръпвахме блажено уморени от любов.
Сл ...

— Не, професоре Мартинов, моля ви, кажете ми, че се шегувате! Аз не мога да повярвам, че…
Тихомир почти изкрещя:
— В какво не можете да повярвате, Елена? Погледнете мен и вашия началник и ми кажете дали някой от нас прилича на хора, които се шегуват без причина! Преди няколко часа заех поста изпълни ...

Изгрей, моя дъждовнице,
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице, ...

Иван Петров
– Ало! Добър ден! Господин Айсфелд? Много ми е приятно! Да, точно така е посочено и в телефонния указател: Айсфелд, Хорст, Кройцбергалее 31, телефон 361 17 19. Аз ли? Коя съм аз? Не, господин Айсфелд, не мога да ви кажа веднага името си. Животът ме е научил да бъда предпазлива и недоверч ...

С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...