Разгърнах спомените тихо
и онзи миг забравен преоткрих,
във който плахо се родиха
едно приятелство и... този стих.
Не чувствах студ, макар, че бе студено. ...

Как да съм безпредразсъдъчна,
когато от толкова много разсъдъци
ме заболя главата
и се оплетох във думи,
и се обърках, къде беше началото...

На жена ми за рождения ден
Ти си за мен жената,
феята красива, добрата,
с любов сърцето ми допряла
и смисъл на живота ми дала. ...

Забравих те, а много те обичах
и търсех те във всякоя жена
не те открих, но във живота тичах
да срещна и открия любовта.
Ти ме научи, кого и как не трябва да обичаш ...

Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...

Назъртам в дълбините ти,
надигам се с последното утре.
Грабвам сълзите в очите ти,
гмуркайки се в бездните вътре.
Стоиш и търпеливо чакаш ...

Пей, слънце, пей…
Дорде светлина изгрява,
в нашите огнища
топъл въздух да остава.
Дойде играта… и танцът. ...

Чувам, си решил да се откажеш,
неволите превиват те на две.
Мислейки "- Надежда няма даже!",
въздишайки с тежест на сърце.
Както ти клепачи си притворил, ...

Вървят оръфани деца!
Количка стара с колела, те тикат
и търсят някакви неща!
Каква е тяхната мечта, се питам?
До тях пристъпя млада, жизнена жена, ...

Тя е моя робиня,
затворена дълбоко във мен,
усещам колко е грешно,
но модерно в днешния ден!
Тя е там, в изолатора, ...

Начало ли е или край
пространството, в което се изгуби
усещането ти за месец май
и за кръжащи около смеха ти пеперуди?
Внезапно всичко побеля. ...

Остана ни мъничко време.
Сънувам. Младостта - на стреме
тича с изрязани крила,
а нашето бъдеще
ранено стене - вчера, днес, сега. ...

Пораснах... нямам време за сръдни,
за празни приказки неподковани с действие
и нямам време за лъжи,
за суетни, или пък бездействие.
Чувствата до края проиграх ...

Генка Богданова
Цигулко нежна, дружке многострунна,
и ти ли страдаш в тази вечер лунна?
И моето сърце ридае и въздиша.
Разплакан стихове любовни пиша ...

Смог и пушек по измореното чело се стилат,
прашните обувки някой е наплюл във търпаната,
догаря фас от недопушена цигара,
захвърлена небрежно в бързина...
Каскета бута настрани и продължава, ...

Любовта е няма, затова
слушаме се, без да си говорим.
Как ли да затвориш във слова
тайнствения аромат на розата?
Любовта е глуха, затова ...

Душата ми е царство
без владетели.
Върни короната!

Обичала ли съм досега ? Не зная.
Но зная, че това е любовта -
едва ли по-красива съществува.
Обичам очите ти - дълбоки като
безкрайни небеса. ...

Мислено съм там, най-щастливия ми ден.
Гледам, чувам и усещам, детството напира в мен.
Познато чувство, чувство на спокойствие и сладост.
Там, в родната си къща, изпитвам най-голяма радост.
Въздухът е същият.. по старому, както винаги е бил - чист и съвършен. ...

124/Аз цяло лято ги преглеждам,
да видя вдигат ли глави,
да ги изправям и подреждам
и Господа да призова,
до няма бури и градушки ...

Две сълзи в очите, са се спрели --
чудят се, дали си ги видял?!
От болката току-що, налели –
дали за мъката им, си разбрал?!
С всяка секунда двете нарастват, ...

Бялата покривка
опънала е безупречен ръб,
блестяща и красива
с нишката на натюрморта скъп.
Внезапно по копринения сняг ...

Като частица от света,
денят е вече грохнал кон.
Боли ме лявата пета.
Душата дири си подслон.
С багаж във раница на гръб ...

Седя пред телевизора и гледам.
Застават разни, говорят мъдро и с респект.
Обясняват ми, че грижа съм им и за мене мислят,
и че всичкото което правят е за мен и в моя чест.
Заявяват, че работят упорито ...

Underground
Недвижима собственост
е просто понятие,
условно прието за вярно.
Тектонска подвижност ...

Добър ден, мамо! Аз съм това.
Все отлагах до тебе да пиша.
Все отлагах за другия път
и сълзи, и прегръдки. И скришом
се надявах да стигнеш до мен ...

Всички стрели
хвърлени по мен
през годините
в краката ми лежат,
меки и утъпкани, ...

Провреш ли се веднъж в дупката, пропадаш, неспирно се въртиш в черна спирала, болка и объркване атакуват мозъка ти, а съзнанието ти си измисля зелен лабиринт, из който наужким те разхожда под ярките лъчи на слънцето.
Имаш чувството че времето прелита около теб, стрелки се гонят бясно по разстечен ци ...

Трагедията е начало на театър.
Сценаристът отдавна е умрял.
Декори и илюзии се люшват...
Девалвират истинските чувства.
Останали без маски и без грим: ...

ЧАСТ 5.1
Ролята на мъжа в семейството и обществото
Самата физика и психика на мъжа подсказват неговата роля: той е по-силен от жената и физически, и психически – способен да работи и да защитава семейството си; да преодолява трудностите в живота, проявявайки твърдост, постоянство и издръжливост; емо ...

Уравнението с две неизвестни,
се появи помежду ни след бала.
Решението с израз тъждествен,
бе след Менделсон в ритуалната зала.
Оттогава съм й все до полата, ...

Вместо теб прегръща ме нощта
Но уви! Не топли тъмнината!
Вместо теб студената луна
ме целува и теши душата!
Вместо теб заспивам със звездите ...

Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...

Какво си?
Въздух не си,
дишам и в твое отсъствие.
Вода не си,
не можеш да ме хидратираш. ...

Отива ми усмивката на радостта,
цял ден разхождам се със нея
и като перце, летя
сред пролетната синева
и с любовта докосвам ...

Сакрално място си скътах в сърцето,
издигнах висока преграда.
Приех веднъж то да бъде превзето,
сега там стои барикада.
Покрих го с късчета плам от душата. ...