Сън
Морски бряг.
Бягат слънчеви зайчета
в сянка
на снежен човек. ...

Кухнята блести, като нова
под дебел слои от прах.
Спалнята е, като на снимката от каталога
-тук явно живеят без грях.
С таксиметровият шофьор се целува, ...

И таз година се изниза и пак равносметка ще направим.
Само хубавото ще остане, лошото ще го забравим.
Поуки не една-две взехме си отново.
Мисля, време е за нещо ново.
Много сълзи се проляха, но и безумно щастливи моменти изживяхме. ...

Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...

Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.
Бях топъл полъх в хладно време, ...

И ето, пак не мога да заспя,
отново сме си аз и самотата,
със лист и мòлив ще творя,
ще се доверя на тишината.
За всичко ще я питам, от отдавна, ...

Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...

Искам да дишам свободно.
Да се радвам на света.
Движа се между хора и дървета.
Тесен е паркът за моя поглед.
Защо всичко ме гледа някак странно? ...

Продължение на ........
18/Сега на наш'та политика,
ще хвърля малко светлина.
Преврата, който се извика
и дойде в нашата страна... ...

А оттук? От... тук. Оттук. Оттук натам отива нещо. Оттук ми се струва, че всичко е наред. Оттук ми се вижда далеч. А ми се искаше толкова много да съм добра. Сега ще съм ничия. Бидейки нечия, вече лишавам някого от себе си. Значи и своя не мога да съм. Ще бъда чужда. Чужда и на чуждото. Така се живе ...

Щом Коледа е
Когато скована е земята, езерата заледени
и слънчевият лик е побледнял,
и лястовиците далече отлетели,
без песен се лесът е умълчал, ...

сърце облечено в пълнолуние
потропва с токчета финално
по подиума на календара

Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...

When you think of the word ‘love’ what comes to mind first is the idea of romantic love as expressed in art, literature, music and everyday life. For the majority of people, there are two types of love other than that of the romantic variety – that for friends and that for family. The goal of this e ...

Под индиго май живеем
с половин уста се смеем
по витрините надничаме
със надежди се обличаме
и с обувчиците стари ...

Превод: Мария Шандуркова
ЗАВЕТЪТ НА БИТИЕТО
Аз попитах свободния вятър,
как да пазя докрай младини.
Отговори ми лудият вятър: ...

Колко дълго към теб съм пътувал,
колко дълго към теб съм вървял,
колко буйни реки съм преплувал
и на твоя праг морен съм спрял!...
Като въздуха теб съм жадувал, ...

Коледа.
Мъгла.
И дъжд.
Сняг отдавна тук не пада
и край мен, на шир и длъж – ...

С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно, ...

Жесток си брат
Жесток си, брат!...Жесток си,
дявол да те вземе.
Забил си зъби, като хищник в мен
и всеки ден отхапваш време! ...

Дотолкова ми е, като живот без пазва
за счупените ми настройки и сетива,
ако сега в една прелюдия не влезна.
Оставам си бездомна за света...
Измислени ще си останат пътища ...

Влизала съм в животите на много хора,
оставала съм там за ден, за два.
Била съм някога за някого опора,
а след това съм се превръщала в следа.
Блестяла съм, като звезда в очи красиви. ...

Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с тебе с тъгата флиртувам
и изгубвам се в нея... дете.
И пътувам през твоите мисли, ...

Той е пес по рождение,
има си чест и характер,
той е приятел, топка любов,
обича без да влага съмнение.
Имам приятел, той е човек, ...

Днес бил празник на чая.
Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки. ...

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

Когато си отидеш без да кажеш нищо –
аз ще те обичам!
Когато думи не останат
и сълзите свършат –
животът продължава, ...

Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам, ...

Казват, свършвай с детските мечти.
Светът е истински и за големи.
Лекомислено е малките деца да следваш.
Мечтата за небето е илюзия...
Летя си с моето хвърчило, ...

С прости думички се изразявам,
потенциалът ми е не е голям,
искам да живея аз на покрив
с Карлсон да деля квартира,
Спондж Боб да си прегръщам, ...

Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите, ...

сърцето сякаш
вледенено - явно от
любов ранено

Там си ти ...
Тук съм аз....
А "ние" просто не съществува,
но тази липса просто не е проста.
Аз съм пътник – аз чакам. ...

Посей я в пръстена саксия
и я отглеждай като чайна роза...
Поливай я, тори я, говори ѝ...
Обичай я понякога,
когато е дъждовно! ...

16/ А по-голямата Мария
във собствен дом се настани.
И няма тайни да разкрия,
семейството си наплоди.
Със Вальо, Христо и Лучан, ...

Петък привечер е!
Петък следобед е!
Вече?!
Дааа…
На седмицата видя ѝ се краят! ...