*Поезията е обширно понятие
Няма да описвам формата на бутилката
цвят, модел, капачка, етикет или друго
просто бутилка
празна ...

Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен ...

Живот на длан е пожелала любовта ти.
С обич от безкрая идвам аз.
В грижи земни минала е младостта ти -
за да бъде вярата в нас.
Окриляха ме топлите ти ласки. ...

Ех, Гергана... Гергана..!
Все така красива,
безмълвна и свенлива,
на резовския пристан ти стоиш,
гледаш и тихичко мълвиш, ...

Денят беше ужасно забързан, повече от обикновено. Може би всеки е трябвало да провери астррологичната прогноза, преди да предприеме каквото и да било.Тинейджърката се прибираше със своя съученичка и доверена приятелка след досадните класни занимания, няколко, от които бяха пропуснали, за да пушат на ...

"Тъй немислимо, неочаквано,
да откраднеш любов...
дори парченце.
Нима ти бе необходимо?
С някой, който днес към теб е непознат, ...

Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.
Много виждат в бъдещето враг. ...

Посрещам изгрева червен
Сам съм. От другите ранен,
скрих се в черупка зелена.
Не видях светлината желана.
Каквото исках, не стана! ...

Това съм аз - една тъга,
изпита от лъжи тъй тежки;
това съм аз - една сълза,
пролята заради горчиви грешки.
Това съм аз - една любов, ...

Лена
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...

Ще чакам пак да стане нощ.
Ще чакам да се спусне тъмнината.
Ще чакам да намеря аз покой,
душа ми черна да забули мрака.
И тихо всяка мисъл, аз, коварна ...

За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...

Обороти
Когато ме намери, бях в депресия.
Не правех опити да отпътувам-
бях героиня във измислена импресия.
И щях да продължавам да боксувам. ...

Нестинарски прегазвам жаравата.
Жежки въглени палят нощта.
Душата в екстаз. В полет тялото.
Птичи поглед прегръща света.
Бие тъпанът. Блъска сърцето ми. ...

Под твоето одеало
Стая. Полумрак. И самота.
Дрехите нахвърляни по пода.
Спомен гнил. Ръждясали сърца.
Натъпкани в бутилките във хола. ...

Маските нося(т)
както се носи щит пред тяло
с лека усмивка
с походка излъчваща щастие
стрес връз стреса на общото ...

Поглед
Помня ръката ти, топлата. Здраво
беше ме хванала. Мъжка! Корава!
И как, във времето, просто измръзна.
Стисках я здраво. Но тя се изплъзна. ...

Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...

БОГ ли законът
във всяка държава е,
тя процъфтява!!!

СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...

Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...

В стаята беше тъмно. Пълнолунието вмъкваше бледи лъчи през прозореца и играеше по тялото и. Тя лежеше притихнала до него. Само дъха и се чуваше в промеждутъците на неговия глас. Беше красива, всеотдайна, разбираща и не искаща.
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...

Залутан в дебрите на мисълта се питам
защо ли Бог ме тъй ориса?
Една отколешна мечта
да ме преследва и не дава мира.
Преболедувах, преживях милион ...

АЗ БЯХ
Аз бях по детски любопитен…
Търчах по всякакви следи!
И истински, бях ненаситен…
От хлопвах хлопнати врати!.. ...

Едничка твоя капка в мен.
Разтвор, заедно се сляхме...
Аз станах по-обезмаслен.
После... После заблестяхме!
Без петна и без загари ...

Дъждовете ми вчера си тръгнаха.
Вече нямали нужда от мене.
Метнах две-три препаски на хълбока
и поръчах си слънчево време.
Ветровете ми днес ме напуснаха. ...

По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…
Обръщаш обратно на времето мерника ...

Не съществуваш!
И не ме боли да ти го кажа:
една измамница,
гримирана
с въздишки - ...

Ако 10 исторически личности имаха възможност да използват Фейсбук, как ли биха коментирали?! Може би така...
1.Хан Крум: "Като Нета спира - на ти секира!"
2.Хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира ..., ако не се тагне във Фейса."
3.Константин - Кирил Философ: "...Къде ми е кирилицата!?"
4.Пайсий ...

Бях малък, играех навън -
на селската уличка тиха.
Стъпките ми шепнеха със звън :
"Ела, животът те вика!"
Растях и хора разни срещах ...

Аз съм радостна,
малка сълза,
от една красива игра,
неочаквана, ...
грабната с шепи. ...