Усмивката.
Тя няма да изчезне.
Докосната е с любовта.
С твоята любов, приятелко.
Не си до мен сега. ...

По минни полета се движи света,
пробягва набързо с уплашени крачки,
отгоре му стъпва желязна пета,
в поход брутално тя гази и мачка!
Мините са барутни цветя, ...

– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...

Изстрадал своя личен ад -
сизифовски катерил склона,
сочен с пръст, на челото с печат,
някой жертва е на слух зловонен.
Живот без грях - а има ли такъв, ...

Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава. ...

Небето гледа, гледа,
надолу към Земята.
Дълбоко се замисли
Все за мене пишат хората.
За моѝте облаци и вятър, ...

Играем с теб най-древната игра,
а тя, измамницата, с две лица е...
Понякога дарява ни с крила,
друг път, така боли, та се не трае.
Понякога е топла, като сън, ...

125/О, трябват ми четирсет дена,
домати свои да бера
и да въртя край тях остена,
от всяко „зло” да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...

Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...

Достатъчно се правих мъдър
и нито миг не спестих;
раздавах себе си, превръщах
сълзите на дъжда в стих.
Заплитах слънчевите плитки ...

Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти ...

И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога. ...

Детство
Катерих джанки във съседен двор
когато бях дете невръстно.
От наш'те сливи не знам защо
по-рядко плодове откъсвах. ...

Вълшебна нощ! Прекрасна самодива
дойде при мен и ме дари с любов!
В ръцете ми снагата си извива!
Аз тази нощ на всичко съм готов.
Готов съм като вятър да препускам ...

Вдъхновението ме намери
Но не си го представяйте като топъл слънчев лъч.
Не е. А и не желая. Харесвам го така
Намери ме някъде там измежду плътната мъгла
в студен ноемврийски ден. ...

Как може, да е толкова красива?
В погледа й - цялото небе!
Светът в усмивката й се побира...
Напомня ми на бягащи коне...
Не е златна, нито скъпоценна. ...

Мъж не е този от снощи,
Мъж не е онзи от бара..
Мъж не е и баткото мощен..
Мъж не е този, дето не признава светофара!
* ...

"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...

Едно от най-личните ми откровения!
Вокалът не е обработен и доста недодялан, но сякаш текстът и самото усещане на песента успяват някакси да компенсират този недостатък.
Приятно слушане и надявам се песента да ви докосне истински!

Музика и изпълнение Васил Мостров
Текст Димитър Стефанов
Приятно слушане!

Грабеж си беше нашата любов,
и двамата един от друг крадяхме.
От чувствата, потънали в разкош
чрез силата на нощните ни страсти.
Крадяхме ние двамата от страст ...

Сънувах странен сън...
Боядисах се във синьо
и бели облаци наметнах.
Затичах се и литнах,
нагоре, право към небето. ...

ЧАСТНИ ТВ УБИЙСТВА
Денят ми пак започна със убийство,
две катастрофи и нещастни хора,
един е обвинен във обирджийство,
а друг интервюират от затвора... ...

играем на карти по твоите правила
изпиваме чаши до дъно
понякога спомням си тъжно за пролетта
в която замина си от сърцето ми пълно
завивах се нощем с две одеала ...

Взривени желания властват във мрака
без мисъл за грях или обща вина,
до мен ту щастлива от радост проплакваш,
ту шепнеш без глас...А след туй - тишина!...
И призрачни сенки трептят по тавана, ...

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

Попитай ме,
поне веднъж,
какво усеща
лявото огнище на душата ми!
С какви мечти живее то ...

Пречупени са върховете,
на нашите мечти,
а поривът младежки,
до стъбълцата техни се стаи.
На розовото бъдеще брегът, ...

Любовта лети над розови поля,
търси онази дето ме плени,
аз оставам вечно неин,
навсякъде както и преди.
Любов, не ми я отнемай наесен, ...

Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седм ...

НЯМАМ ИДЕЯ
Р. Чакърова
Преповтарям те нямо, без думи и букви, без ноти,
сякаш знам наизуст партитурата с всички детайли.
А по звездната карта изчезват, стопяват се коти ...

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

Отпиваш поредна глътка,
давиш се в собствената си мъка.
Празно и фалшиво утешение.
Сам знаеш, това не е решение.
Ключът към истината се крие в теб. ...

Прости ми тази нощ
Само да знаеш исках
В тъмнината
Да те обичам исках
Прости ми тази нощ ...

9.
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...

Разгърнах спомените тихо
и онзи миг забравен преоткрих,
във който плахо се родиха
едно приятелство и... този стих.
Не чувствах студ, макар, че бе студено. ...