Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...
Дърветата, вплели клони –
не искат да се разделят едно с друго, ...

Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...

Тие што беа сечии
сега се ничии
некогаш среќните за среќа сонуваат
вообразените паѓаат
пониско од замисленото ...

Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...

71/А Данчо ходи в Доминика,
да ходатайства пред Аян,
но според мене се натика –
той от треньорство беше спрян!
Ний двамата по късна доба, ...

Казаха ти, че съм добро момиче,
такива има ли не знам.
Добра и лоша, може би,
но нощем ставаш друга, казваш ми.
Едно момиче в жена се превръща ...

Не знам
много неща
за теб,
за мен,
за всички около нас, ...

Врагът.... Понятие за чуждост,
което предизвиква студ.
Ти – да го мразиш, нямаш нужда,
но той – по теб, е просто луд.
Все тъй върти се колелото – ...

Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло, ...

Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...

Не се страхувай да
не те обичат,
това е най-естественото нещо.
Хвърли си кецовете
във водата, ...

Той не бе роден за този свят,
разбра това, когато бе още малък.
Не мечтаеше да бъде богат
и не завиждаше на чуждия залък.
Живееше в царството на Янус* ...

Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...

Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.
Бе миг преди да се разцъфна в цвят. ...

Ръцете ни премръзнали се впиха
една във друга, търсейки подслон.
постоплиха се, и се съживиха
почувстваха се в нежен унисон.
И сякаш неусетно стана чудо: ...

- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...

Заобикаля
се, когото чувстваш, че
ще те окаля...
...........................................
Когото чувстваш, ...

Моля те
======
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя щом бъде погалено. ...

Превърни се във волно море –
страховито, рушащо и бурно,
помети със вълна страховете ни,
много спешно... знам, че е трудно.
Потопи ги до дъно... сега, ...

Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...

Отлетяха последните жълти листа
и вятърът засвири в голите клони.
Цветята се скриха на топло в земята.
„Студено е” – тревата отрони.
Небето сърдито се намръщи. ...

В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки, ...

Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма, ...

"Не, бе, няма да я увеличим,
тука има робовладелски строй.
Когато стане един лев, ще се съгласим.*
Ти ще живееш бедно, не се безпокой."
------------------------------------------------ ...

По "Тиха песен" - Валери Станков.
Видях от теб постъпки непростими
и чух аз думите ти укорими.
Че ти попари свежите дървета
и ми разби душата на поета. ...

ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*
Поетът се издрайфа като слон,
в пустиня с кактуси вари ракия.
Той носи копче вместо панталон,
пробива като стъклена бургия. ...

Все се търсим и все се намираме.
А по пътя колко пъти умираме.
И ни драска нещо вечно в душата,
нечие име изписва съдбата.
Няма нужда от много въпроси, ...

Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.
И ръста на тревата ще пресмятам, ...

Като дъгата разноцветна се яви
с коси, като от злато разпилени
и скромността ти бе за пример, но уви,
далеко си, като от друго измерение.
Но с всеки слънчев изгрев се усмихвам, ...

толкоз дълго вървях в тъмнина
но след мен ето идва зората
ще прегърна сковано сърце
а нощта ще остане оттатък
ще ме топлят горещи сълзи ...

Любовта е сега...
Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,
казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,
показвам ти го и подскачаш палаво и лудо -
в очите и душата си ти това голямо дете..., ...

Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш, ...

Не буди ме среде најубавиот сон,
среде благиот акцент на твоите очи,
среде срцето, преморено од силни емоции.
Не буди ме среде најубавиот сон,
во светот на глувите нема музика, ...

Името – вдълбано
в черепната ми кутия.
Буквите – разядени
от ревност и тъга.
Пръстите се запечатаха ...