Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар, ...

Няма умора,
болката-пиявица скрита,
в зората и залеза
удобно укрита.
Почуква, дълбае. ...

Приличах на самотна песен,
вечерен звън сред тишина,
листо стаило дъх на есен,
само кокиче – там – в снега.
Искра, поела поглед звезден, ...

Ч асове наред аз С ледя
Е динствено това, К оето
Р азбирам-С тоя к Ъ дето
Е елемент А рно , П росто.
Ш антав съм, а пр И емам ...

Ела
Ела, студа от нощите вземи
и болката, родена в тъмнината!
Теб друга не можа да те смени!
Ела! Върни отново светлината! ...

Коя маска ще сложиш днес?
От кого ще се криеш в ъгъла свит?
Ще скимтиш ли като пес –
жалък и от целия свят прикрит?
Докога ще те е страх от сянката? ...

Демони
Щом във светлата част на деня
се прокрадват съмнения
и вечерята леко нагарча
или силно солена е, ...

След сладкото безвремие,
когато всичко свърши,
за дълго ще мълчиш.
И по страните ти
ще слязат бавно ...

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...

Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта.. ...

Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън ...

Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.
Толкова безкрайни часове ...

Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...

Минах, минах първи клас,
чуваш ли ме, батко?
Мога да чета на глас
като тебе – гладко!
Буквите ги свързвам в срички, ...

Ухаеше на скъп парфюм и егоизъм.

От уплах всяка нощ се будя.
Няма те до мен, а идва буря.
Пуша цигара след цигара,
чакам да се появиш на прага.
Кошмарите съсипват ме, любими. ...

В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...

За мъртвите – само добро
за живите – все тая.
Мъртвият няма да отвърне,
упрекнат във зло,
а живият може да се покае. ...

Мрак нахлува пак в нощта,
на пода студен сгушен седя.
Съдба или орис какво е не знам,
любов огромна имало там,
разбита любов, двамина разделя ...

Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося, ...

Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце ...

На Емо
Мъката си ден след ден разплитам
като плетка сбъркана и крива.
Всяка паяжина в къщи питам
само с теб ли бях така щастлива. ...

Тичащи букви в думи събирам,
редчета после с мисъл полирам,
мъничко рими, мъничко проза,
мъничко его, мъничко поза,
мъничко нежност, малко фриволност, ...

Малък съм като Давид
малък и безпомощен!
малък е и ''Чочко''
ама все го търсите
малко са ми и мераците .. ...

душа-
безплътна
разширява
обвивка
с цел ...

И знаеш ли, преди ми оставяше шоколада на прозореца.
Ей така, да ме зарадва. Щом будех се и погледнех към прозореца,
освен слънце там имаше и капчица любов.

Очи! Кажи да спрат.
Да не пронизват с хладен поглед
а после впили се омраза да таят
да спират устрема на всеки полет.
Къде изчезна в тях морето ...

Пестицидите от
чешмата
на живота
бавно ще убиват
корена на плевела, ...

Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.
Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.
Беше малко, шавливо ...

Аз съм обречена,
твоя мишена.
С думи съблечена,
от вяра лишена.
Копнеж забуксувал. ...

На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, че си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.
Понякога в стъклото те рисувам, ...

Рисувам мислен път
и го свързах със звездите,
получих нови съзвездия,
скрих ги в очите ти, тайно.
Тръгвай, знаеш къде съм ...

съвършеното
общество - на ЛЮБОВТА
ще е тържество
...........................................
Съвършеното ...

О, татко, татко...как ми липсваш!
Понякога поплаквам нощем,
с притворени очи разлиствам
спомените мили и сънувам още...
онези мигове със теб - щастливи... ...