Животът неочаквано замахна с цялата сила, на която беше способен, поставяйки ме на колене. Счупи невидимите ми криле и ме хвърли в ураган, изваян от тъга. Умът ми се вцепени от предстоящия провал, а сърцето ми заби необуздано, готвейки се за болезнения сблъсък с „края на света“. Притворих уморените ...

В напреднала възраст великият монголски завоевател Чингис хан моли известен даоски маг да му дари езотеричната рецепта за физическо безсмъртие. Напразно!
Милиарди се молят, обладани от религиозен екстаз, за спасение на "безсмъртните" си души. Но съществува ли душата? Може би някога тези тайни ще бъд ...

...Ела, любими мой, да ти прошепна нещо...
Знаеш ли, любими мой, напомняш ми
за поема, която съм чела, но не помня,
за песен, чиято мелодия познавам и си пея,
но никога досега не съм слушала и чувала така, ...

Приятели - реални, виртуални,
изпълват ме и с радост, и с тъга.
Ръце протягам нетеатрално,
докосвам с мисъл чувствени сърца.
Как искам обич да измоля, ...

И ако е по-добре да умра, отколкото да живея,
то по-добре да живея и после да умра.
Та как ще съм сигурна в предела и мечтата си,
ако не се боря за всяка капка време, в което ще ги науча?
И ако е по-добре да живея, най-добре да умирам ...

Решихме с Вярчето Иванова да направим български текст на парчето,останалото си е същото :)

Любовен триъгълник
Моите скъпи, големи момчета!
По свой начин всеки обича.
Едното вечно си сменя лицето.
Другото- с поглед съблича. ...

...Любовно писмо...
Днес ръцете ми ще бъдат съучастници на безброй неща,
които искам да ти споделя с това мое искрено любовно писмо,
писмо, с което ще излея чувствата си и ще потъна в теб,
с което ще ти отдам всяка причина и радост на моето съществуване..., ...

Ти водиш ме пак в тази райска градина
и бавно потъваш в море от листа.
Аз взирам се плахо и отново се чудя –
дали си Палечка ти, или ранна роса.

Кръговрат
Виждала съм рано, по разсъмнало,
Луната колко тъжна си отива.
И малко преди още да е съмнало,
как тя лицето си, във малък сърп, присвива. ...

„В крайна сметка“ помисли си Немо „ понятията за начало и за край на нещо съществуват само в нашето въображение. Реката на всемира непрекъснато тече и се променя, и когато по странна случайност, по прищявка на течението, до едно листенце повлечено от потока, заплува друго, ние листенцата в горделива ...

Дали е трябвало
да заваля,
когато си се влюбвал, като песен -
излят от край до край
в една река, ...

Сънят ми чудеса рисува,
зеленооката стои пред мен,
слънцето блестящо сякаш ме ревнува,
а наоколо прекрасен ден.
Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря, ...

То бе в онази лятна жега:
със стария раздрънкан Форд
пътувах в пътища към тебе,
пред дупките, без грам комфорт.
Но с усреднена в тебе мисъл ...

Леко потрепва сребристото ято,
в топлото, слънчево, празнично лято.
Жерави нежни се реят в небето.
Колко копнежно ми тупка сърцето.

Влез. Не стой на прага смутен.
Пристъпи. Не те е забравил!
Променил си се. Имаш хубав тен.
Смехът помни-завил го е в камък.
Помни ръката- топла и нежна, ...

на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev
Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки
ме усмихват сред юлското пладне. ...

Моя обич
Моя обич, мое слънце –
в мен, в сърцето гряло,
не ми трябва и не търся
друго огледало. ...

Кой празен, мазен,
лицемерен и ужасен
лъжец изтънчен и префинен
измисли тази думичка „надежда”?
И умишлено пристрастно ...

Обърни се надясно,
виж човека до себе си.
Кара ли те да се усмихнеш
или тихо въздъхваш?
Надвесен над масата ...

Този текст за песен е написан за инструментала на Николай Колев (Nick Koll) “Проект за песен”. При негово желание му давам пълни права да го използва, както и да го променя, ако реши да направи от него песен.
Линкът по долу е към инструментала публикуван от Николай Колев.
Бостан Бостанджиев
https:// ...

На нощта сенките тъжовни
слушат капките дъждовни
и мислят:"Това са нашите сълзи,
колко тъжно е да сме сами."
Унесени в спомени печални ...

Безоблачно синьо небе да ни гледа.
На всеки прозорец и птиче да пее.
В душите да грее луната ни бледа.
В полето зелено житОто да зрее.
А слънцето горе и лъч да изпраща ...

Не те харесвам
може би защото имаш същото име като дядо
а той така ми липсва
и много ме боли
не те харесвам и защото ...

Обич моя, мой пораснал Свят,
мое чудно продължение…
Кръвта ми - във карминен цвят
Сине, мое мъжко отражение.
Изместил центъра на моята Земя - ...

ЖИВУРКАНЕTO НИ
Затворени в затвора на Града,
лежим присъдата си ,доживотна!
Трепери ме за топлата храна
и за удобствата си във живота! ...

Мале, мале! Ако знайти какво ми са случи… Оня ден да зема да умра. По случайност. Както си пиех ракийката, дето ми я даде един приятел (бях стигнал на седмата чашка), когато са гътнах.
И още не съм изстинал както трябва – от Общината ми са обаждат:
– Господине, донесете си смъртен акт, молим!
Много ...

...Мечтая за теб...
Мечтите се сбъдват, когато се мечтаят...
Мечтая за ръцете ти в обятията на моите,
мечтая за всеки един наш влюбен поглед,
за всяка разходка, там до езерото или в гората ...

В мъглата виждам образи.
Светът кипи. И пара е...
Понесла ме към мисли
за любимия човек.
Лицето виждам... Сякаш е ...

Тишината е изстрел...!
И няма ранени. -
Само слепени
в стъклата
лица. ...

Рисуваш ме
Обичам те. Както никого, досега.
Ти ме рисуваш със краски.
Телата ни извиват се като дъга,
зажаднели за ласки. ...