Във тайната стая на моя живот
реших да почистя до блясък,
превърнала бе се в бездънен кивот,
затрупана със тонове пясък.
Започнах да хвърлям едно по едно, ...

Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова. ...

Обливащ от капчук дъждец,
пречистващ грешника в светец,
с образ двойно-огледален.
Държиш икона в храм кристален,
пред морскосин иконостас. ...

Нека бъде светлина!
Дъждовен май. Във утро.
А ти - красива. Още спиш.
Спокойна си. И непробудна.
Със теб обичам да вали.. ...

Някак тъжно, дъждовни ми стана...
А осъмнах с усмивка на уста!
Боли, а ужким няма рана!
Какво нарани ме сутринта?
Порових тук и там из нета... ...

"ще различиш очите ми сини
и на черно-бялата снимка
и в умората на нощта
и в невъзможността магията да се случи
и зад аромата на черното кафе ...

Ще ти направя пръстен от камък,
за да не се чупи от мъка и тъга.
Студен е, ще опаковам в пламък
и с много обич ще ти го подаря.

ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
Пред чашите със вино недопито
със теб седим очи в очи сами.
И няма нищо скрито и покрито.
Това съм аз. А срещу мене - ти. ...

Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме, ...

Снощи бабината пита
от хоризонта се показа
и търколи се в зенита.
На ушенцето от там ми каза:
- Ябълката да не вкусва ...

По принцип, не обичам стиховете си
Имам само един, недочетен
"Ще те сънувам тази нощ
Ще те сънувам
Как прилежно събираш косите си ...

Понякога е тъй горещо,
но лятото е друго нещо,
ходим голи, с тен и боси,
всеки сладолед в ръката носи.
Почиваме си по реки, басейни, ...

Хей, момиче, здравей! Какво правиш? А, виждам, говориш на стената! Какво, чакай! На стената? Как е възможно човек да говори на една студена стена?! А, не, на нея си закачила снимка. Говориш на снимката, значи! Я, чакай! Сега пък на снимка! Но и тя е предмет. Човек говори ли с предмети?! Ненормално! ...

Част от глава първа
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...

Да се спася ли или да се разруша?
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...

Творецът винаги пътува
през недокоснати пространства.
Самотата му тъгува,
дори когато странства.
За него времето не стига. ...

На свечеряване
сенките
не са по-дълги.
Едно е слънцето.
Но са по-тъмни ...

Опари ме
по устните
зимата,
със студ
душата ми ...

На Емо
Защо предпочете ти нея пред мен
и тръгна внезапно в един зимен ден.
Стопи се парфюмът ти мъжки във здрача.
Смутена, сломена останах да плача. ...

НАДЕЖДА в сърцето на всеки да има,
за здраве и обич, за теб и за мен!
През пролет и лято, есен и зима
надежда крепи ни всеки нов ден!
ВЯРАта своя навеки пазете! ...

Автор: Генка Богданова
Жаба Кекерица,
блатна хубавица
скочи в ракитака,
весело заквака: ...

Във колбите бъркаме – славно ругаем.
Резултат не излиза – колко се каем.
Дали пък от нас не зависи?
Да влезем във нормите с пурпурна слава.
Бенкелманът се цупи. ...

Красиви мънички лазарки,
и всичките са все другарки,
по село ходят ред по ред,
да има здраве, берекет,
Всеки яйца в кошничките им оставя, ...

Може да има хора които те обичат и приемат, дори ти да не обичаш и приемаш себе си, но ако се обичаш и приемаш, всеки който влиза в контакт с теб ще те обиква и ще се озарява от светлината, която ще излъчваш от тази любов... Защото любовта към себе си е любов към всичко...

Знаеш ли колко си хубава?
И цветна!
Блестяща!
Искряща!
В очите ти виждам далечен ...

Преди да ослепея
от накипелите сълзи,
да можеше
в очите
да надникнеш ...

Dem Bürger fliegt vom spitzen Kopf der Hut,
In allen Lüften hallt es wie Geschrei,
Dachdecker stürzen ab und gehn entzwei
Und an den Küsten – liest man – steigt die Flut.
Der Sturm ist da, die wilden Meere hupfen ...

На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...

От толкоз думи -- прости, сложни
ни е съставена речта,
а понякога, е невъзможно
да ти проникнат в мисълта...
Не искат даже, да те разберат -- ...

Този устрем на душата, който говори,
тихичко, викащо, пеещо, всякакво...
и със всичко показва живота в себе си...
Когато се питаме или измъчваме,
когато се радваме и ненужни са отговори... ...

Опитваш се, стараеш се,
поканят те веднъж,
не можеш да им кажеш "не"
и пак застига те гневът.
Че толкова си мъдър, ...

Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...