Лодка на брега
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
................................................. ...

януари 2014 Румяна Славова
Ето те - пристигаш закъсняла...
Закачливо с оченце намигаш
и в душата ми разбуждаш
тъга позаспала! ...

КОПРИНА, ДАНТЕЛА
Коприна, дантела, твоите ръце...
Достатъчно красноречиво,
само коприна, дантела...
Сложна бродерия за нещо просто. ...

Имала съм и имам много мечти - едни осъществени, други - не! Учих, давах всичко от себе си, загърбвах лесното, трудих се. Стремях се към върховете. Минавах през препятствия, за да достигна недостижимото. Но не изпълних една мечта - България ме възпря. Едва сега осъзнавам каква евентуална възможност ...

Много бързо остаряхме не мислиш ли?
Каза смирено възрастният човек вгледан в горящата печка встрани от него.
-Така е.
С тъжна усмивка отговори жената до него и положи леко ръка върху неговата.
-Помниш ли кога се запознахме? - Промълви тихичко малко след това,като също насочи поглед към печката сякаш ...

И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...

Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...

събудих се от аромат
на печени чушки
и ласки
на две груби ръце
които ме галят ...

Ако знаеш как съм ти набрал,
въртоглаво мое време,
за ценностите, които пропиля
и в шеметен въртоп отне ми ...
Вярата в доброто ...

В Руен пристигна Ивана,
изви глас камбана.
Хорото веднага престана,
Народът до нея застана.
Обича я, пуста Ивана! ...

...Не се забравя делото любов...
и не се губи завинаги нуждата и съзнанието...да се обича...
На прага на всичките ми страхове
загуби, съмнения, грешки и провали
покрай раните и спомените от миналото ...

Прехласвайки се
в шепота на времето,
заслушвам се в най-тихите акорди!
Тук няма лед, ни бляскави фиорди
от чувства мъртви... ...

Вълци гонят в гората
пъргаво, младо сърне,
извадил кавал от торбата,
овчарят си стадо пасе!
Няма жътварки в полето, ...

Щом змията отровна настъпиш,
ще побърза и тя да те клъвне!
И дори след това да отстъпиш,
ще те следва със погледи стръвни!
Преди време настъпих такава – ...

Отивай си, приятелство! Върви си!
За Сбогом не подавай ти ръка!
Щом свършено е, нямаш интереси,
предателството ти ще понеса.
Веднъж ли нож усещах във гърба си ...

КАКВО Е ЩАСТИЕТО
Замисляли ли сте се какво е щастието? Дали може да се даде еднозначно определение на понятието „щастие“?
Аз си мисля, че всеки би имал своя представа за него.
Ако попитаме българина, какво би го направило щастлив, би отговорил „много пари“. Ако зададем този въпрос на руснака, би отг ...

Когато се окажа недостатъчен,
спаси ме с тръни без пощада;
не ме убивай със утехи благи!
Сила ще намеря,
ако първо се разпадна; ...

Колко съм жаден и отпивам от твоите устни.
Колко е млада любовта ни под дивите кестени.
Тайнствено шумолят листата им в нашите нежни души.
Как се търкалят годинките?
Месеци пърхат с криле въжделено напоени с любов. ...

ВРЕМЕ
По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви
и стъпките, след мен засипва... ...

Любов в тишината
Една любов, която движи се на пръсти
и едва-едва отваря тя вратата,
любов лишена от гласност и предразсъдъци,
познавате ли любовта в тишината… ...

Coeurаж
Аз съм от тези с неумиращо сърце,
Сърце, което след всяка рана става още по-силно,
Сърце, което след като бъда разбито на парчета, обича още по-силно.
Сърце, което не се интересува от това, което виждат очите, а следва себе си. ...

Жената от тинейджърка е, знай:
ламя, жадуваща мъжа-играчка.
Мечтае да я разглоби докрай,
в ръце да я държи и да я смачка.
Помни това наместо обеца: ...

слънца засенчва
слънчев поглед и сърце
се в него втренчва
.....................................
слънца надсветва ...

Преди не сме били свободни?!
О, мили, политици родни!
Свободни и спокойни бяхме
и наши дини си ядяхме.
Тогава нямало банани?! ...

Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер. ...

Излъгани мисли
Ето, не мисля за теб.
Отказах се от този ми лош късмет.
Излъгах и мисли, и всичко.
Приключи ли? Това ли бе? ...

Виждам те,
но не те разпознавам,
защото си безличен.
Защо минаваш по чуждите пътеки?
Знам, че корените са корави, ...

Не понасям счупени цветя -
да украсяват масичката в хола...
Душите им - откъснати - болят!
Изтръгнати... от живия си корен...
Във вазата кристална - да мълчат... ...

Because my life is an endless story
of a pathfinder, seeking the truth of the ages.
And by adding a little bit of ink
on the sketches of my fairytale
I put some colors on the pages ...

ИНТЕР
Р.Чакърова
Я помню чудное мгновение...
Уен скивъл съм тъ в онзи бар...
Кютюк, до умопомрачение ...

Марко
Първи го видя Славчо Тескерето, пастирът от нашето село. Голям и страховит, той бавно минал покрай стадото му, както си пладнували под сянката на голям орех в едно дере. Изнизал се като таласъм из гробища. Нито съчка пукнала, нито шумка шумнала. Точно преди да се изгуби в гъсталака, вълкът се ...

Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувствот ...

Не винаги можеш да видиш у човека отсреща Христос, защото може и да Го няма, или само отчасти да Го има, но винаги можеш да видиш у човека отсреща човек. Хората се влюбват в Христос или в това, което виждат от Него у другия. Ето - дори в това има правила, закони, не те сполетява незнайно как. Кой не ...

През сърцето минава любов,
но във тялото скита умора,
мисълта ни е скритият зов,
който шепне, че още сме хора.

Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...

Онзи прозорец - там
и тази нощ остана да свети
като спасителен фар,
някому разтъмняващ небето ...
Зад него той е приведен ...

Наскита ли се?
Толкова пристанища
познаха нощем
грубите ти ласки?
Доказа ли се? ...

Добрите хора винаги ни пазят, винаги са до нас, когато имаме нужда. Те вечно прощават, дори и да сме ги обидили и наранили. Но тези хора всъщност са най-самотни, защото често остават неразбрани от другите. И когато те имат нужда от подкрепа, няма кой да им помогне и утеши, те се борят сами. И когато ...

Вдъхновението е в него. В очите му кафеви, напомнят ми колко обичам да пия кафе. В ръцете му, толкова меки, в малки рани около ноктите. В желанието му да борави с техника, а след това да ми обяснява за всичко с устните си, които допираше до челото ми, за да ме успокои. В гласа му, в лудостта му, дор ...

Разреши ми до тебе да седна, море
ще ти разкажа за моята страст,
как тайнствен любовник ме следва в съня,
безкрайно различен от сухата пустош.
В света му потапям се, свободен и мокър, ...