Образи сливат се във главата ми,
едва си спомням и имената им.
Хора забързани, в бяг се понесли,
къде ли отиват и какво са занесли.
Глъчката стихва и после го виждам, ...

Някой ден, щом удари часът
и сърцето ми кротко замлъкне,
ще си тръгна безшумно оттук
без очи да отварям за утре.
Ще пророни навярно сълза ...

Приказка за Първата Любов
Имало едно време едно момче, то било много будно и романтично, но в същото време необяснимо стеснително и срамежливо. Един ден момчето карайки колелото си, срещнало едно момиче с руса прелестна коса, бели панталонки, с много красиви и добри очи и сияеща лъчезарна усмивка. Н ...

Какво е кораб без мачта? Корито. Какво е юнга без кораб? Нищо. Немо не искаше да е нищо. "Конкурс" днес имаше нужда от нова мачта и той ще я намери.
Пътят му лежеше по крайбрежието. Свеж бриз рошеше косата му и го освежаваше в горещият юлски ден. Тук таме по брега растяха дървета, но те не ставаха з ...

...Мистерия, магия и признание...
Вълшебен и нежен поглед ,
от живот, сълзи и блясък
завладяваща усмивка,
свободен дух и походка, ...

А кой ли ражда поетите?
Нека бъдат човеците.
А ние да бъдем поемите?
Нека сме просто игра...
Кой те е писал, приятелю? ...

Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.
И лоното на твойте брегове ...

с в я т о с т
дивна
ЛЮБОВТА
е
всеградивна ...

Kaто звънко рамо на игла
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.
И светът, приветливо огрят ...

Ще се кача на кораба за Утре -
окаян пътник без билет
и без багаж.
Но знам,
че там ме чакат! ...

"Кестен" е име на плод,
но кестен е също дървото,
което плода е родило.
Колко си мъдър, живот!
Твоето вечно око ...

в (театъра на)
живота (ролята на)
сърцето вòди

Ако искаме без време
цяла да е любовта,
трябва да се разбереме
в миг един от вечността.
Явно, или пък задочно ...

Спокойна ли е
демокрацията, я
грозѝ пробойна...

Научих се на много, а останах
все тъй невеж за твоята любов.
Несъвършен, издялан криво камък,
човек белязан да е твой до гроб.
А ти търпиш ме с цялата ми пошлост, ...

Тежка песен ще излея
между земята и небето,
попили онзи трепет
на прикования Прометей,
когато светлината трепка, ...

Колко лесно е да вярваме! -
В дракони, в принцеси мили,
в богове, във врачки, в дяволи,
в конспирации, в рептили...
В покер, в идоли, в реклами, ...

И тази сутрин
И тази сутрин със жена ми,
купихме нещо да ядем,
но със псувни по всички гами,
че средствата си ще дадем! ...

ПРИЧИНА БЕЗ ПОВОД
Р.Чакърова
И той ли? Последният щъркел
остана вдовец посред лято?...
Щурецът си тръгна объркан ...

И ако палитра е живота,
то чувствата са цветове.
Рисуването не върви по нота,
когато не рисуваш със сърце.
Изкуството не е за да е красиво, ...

Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...

Не те виждам,
когато най-широко
очите разтварям,
нито те чувам,
когато най-остро ...

И във жега, и във студ
аз съм лудото ти вино-
натежал до днес мавруд
под небето ни от синьо.
Дълго зреех аз за теб ...

Като конници строги минутите
трополят по чакъла на времето.
Всички мисли, (дори и нечутите),
се опитва сега да ни вземе то.
Да премаже мечтите ни плъзнали ...

Бурята ни връхлетя внезапно,
грабна ни, захвърли кораба
към озъбени, безмилостни скали.
Мачтата прекърши с писък остър,
запокити в мрака нашите мечти. ...

Изтръпвам, но поглеждам те,
с достойнството сринато,
мислиш си подвеждам те,
играя, върша невъзможното.
Ръцете ти с допир на коприна, ...

Онзи мъж с красивите очи,
който бе наслада и тревожност,
който ми се сбъдна (Е, почти.
Колкото се сбъдва невъзможност.)
Онзи мъж- предвестник на сълзи, ...

Осакатените чувства...
защо ги допускаш
да тровят деня ти
и да си все във застой.
Човекът живее, ...

Орхидеите повяхнаха без време
след тях остават само падащи листа
и тишина, която шепне:
"Всяка глътка въздух е крачка към смъртта".
Потънали в мисли за игубеното наше време ...

Очите ти...
Искрите на здрача
са много красиви,
но не могат да се сравняват
с блясъка в очите ти...

Писано с надежда
Още съм драка – малка и остра,
тръни – ръцете, болки – очите,
често в гласа вятър изохква
и вместо капки, падат сълзите, ...

Не повтаряй,
колко много
съм те наранил.
Моля те, стига.
Обичай ме, ...

Когато ми посивее косата
и бъркам захарта със солта,
когато не ме слушат краката
и заспивам в осем вечерта
и вместо свещи бръчки броя.. ...

Може би ми липсваше. Навярно.
Моя много нежна самота.
Моя много скрита, много вярна.
Майка, стара колкото света..
Може би ми липсваше морето, ...

That's all about my Crime,
I want you To be mine!
I wanna give you my taste,
What if you still can't understand!
With you and those eyes 'round, ...

Когато дойде твоята мечта -
онова Божествено призвание,
почуква на твоята врата
най-силното някога желание.
Тогава какво? ...

В алергичен шок изпаднах,
когато пак те срещнах,
изненадващо успял си,
сам да се надхвърлиш.
Още по- досаден, можело да бъдеш, ...