Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.9K resultados
След нея
🇧🇬
След нея ще дойде споменът за миналото време.
Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,
така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,
и някак си толкова студена…
Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас – ...
Стоим сега пред кабинета важен
във коридор излъскван от зори.
Ти – вътре, фен на партията ваша,
а ний – отвън елитни реформатори.
Но не това е днес проблема ...
- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...
Щастието не се измерва със слава и пари,
а с това за кого сърцето ти гори.
Неговата усмивка дъха ми спира...
и чувам как за мен сърцето му пулсира.
Със слава и богатство щастие не ще намериш ти, ...
Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така ...
— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...
Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса. ...
"Жените ми да ме запомнят хубав..." (посветено)
🇧🇬
Един живот угасваше полека
и сенките смаляваха се бавно...
Тук свършваше житейската пътека
и ясен беше изходът отдавна...
Трептеше пламъчето колебливо... ...
Изгревът в очите ти ме кара
да потъвам в рая полека - лека
докато в забравата загубвам се
и с поглед само да изпитвам...
най - красивото чувство на света, ...
Събуждам се с мисълта за теб... знам, че думите няма да могат да опишат с точност това, което чувствам... болка и тъга, липсваш ми... премесени с безгранична обич. Сърцето ми се свива, сякаш дори и въздух не мога да си поема, сълзите ми започват да се стичат по лицето. Замислям се и си казвам: не мо ...
– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...
Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...
Не зная защо, но така се увличам
все по различни изгори.
Май себе си само най-вярно обичам,
щом в мен егоизмът говори.
Когато ме гледат с искра във очите, ...
Вечер умирам със мъките дневни.
Сутрин възкръсвам за новия ден.
Гоня въпросите нощни и гневни...
Пак се възражда доброто във мен.
Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл ...
Кухнята блести, като нова
под дебел слои от прах.
Спалнята е, като на снимката от каталога
-тук явно живеят без грях.
С таксиметровият шофьор се целува, ...
И таз година се изниза и пак равносметка ще направим.
Само хубавото ще остане, лошото ще го забравим.
Поуки не една-две взехме си отново.
Мисля, време е за нещо ново.
Много сълзи се проляха, но и безумно щастливи моменти изживяхме. ...
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.
Бях топъл полъх в хладно време, ...