При мен долу слезни -
сред море от сълзи,
що по теб изплаках,
че напразно да те видя чаках.
Слезни на дъното на туй море - ...

По Диана Сиракова
Очи ще идват за да ме погледнат.
Ръце ще идват за да ме прегърнат.
Денят ще бъде все така напрегнат,
когато всеки е към мен обърнат. ...

Един след обед
След обед тръгнах за чешмата,
но там не видях жив човек.
Посрещаше ме Пустотата,
а и убийствения пек! ...

Съзирам в очите красиви
една блестяща луна.
Вървя по дири невидими криви,
теб да целуна-
бленувана, моя мечта! ...

Отдавна се превърнах в твоя тежест.
Усещах, но не исках да призная.
Отхвърлях мисълта за неизбежното –
командно дишане вещае краят.
Напразно се опитвах да спася ...

За мъжете, които плачат
и жените, дето си отиват.
Не всичко може да бъде изречено,
а желанията след време просто се отмиват.

Там на брега,
където пясъкът броеше секундите.
В главата и се вихри черно ято.
Вижда сън.
Вижда стая. ...

„Вълците в началото ловуват сами, после идват на глутници, и накрая множеството им залива цялата Земя, като стадата на елените карибу. Тези които отидат да живеят във вигвамите на Вълците оцеляват, другите ги чака смърт. Слушайте сега закона на Вълка. Ако отнемеш живота на един вълк, десет човека от ...

Омаята на този мирис, наречен любов...
Всяка точка от тялото ти издава
миризма на доброта и свобода,
но също така ми вдъхва и уханието
във всяко кътче от душата ти, ...

Условия, с железни правила
размахват пръст, градят решетка.
Безценната ми свобода
живее, като птица, в клетка.
Изхранва се, предимно със зърна, ...

Усмивката
Дали ще бъде снимка или спомен,
все някак ще се вместя в паметта ти.
С последната усмивка ще ме помниш
и с чувствата, за тебе непознати. ...

Обичай ме, когато съм море
събрало всички искащи въздишки,
поройните и кратки дъждове,
когато съм позната и различна.
Обичай ме, когато съм въпрос - ...

Е, аз няма да кажа:
"Ще се боря за теб",
когато решиш да си идеш.
Можеш ли да завържеш
с въжета звездите ...

Беше в младите години –
всяко лято – на морето!
Спомени като лавини
ме притискат, общо взето:
Вечерта на жар стъкмена, ...

Отчаяно се боря с живота,
с мръсните отровни пипала,
изкореняваща е болката ми стара
щастливо да живея на света.
Животът ме е сграбчил с отровните си пръсти ...

Дали очите на Мина, на Лора страстта ли
изпиват дъха ти без жалост?
В белите нощи полюшваш на скути
като дете, бездомна, душата си.
Поднасяш на клада - съчки във жертвеник, ...

Омръзнах ти, нали? Кажи ми честно.
Защо се инатиш и все отричаш?
Повярвай ми, това е толкоз лесно -
спомни си само колко го обичаш.
Как трепваш, щом със обич те погледне. ...

От вас не искам позволение
да творя произведения!
Имам страшно вдъхновение
да покажа своите умения. .
Моят мозък не буксува, ...

Не искам тази обич,
от която ме боли.
Искам си я нашата,
с която нявга ме плени.
Нека си чаровно мил, ...

- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...

Душата...
Душата е енергия вълшебна
Родена е сред звездна светлина
За космоса тя вечно е потребна
И извор е на звук и тишина ...

Сякаш с теб сме били във планинския град,
в друго време. Навръх пълнолуние.
Затова ли прокапва и ябълков цвят,
щом наяве, насън, се целуваме.
Затова ли, когато примигваш с очи, ...

Зима ли е, или е лято,
ден ли е, или е нощ,
сън ли е, или е истина,
мечта ли си, или съдба?
Има ли те? ...

Вечна слава на вас, герои,
що паднахте в жесток бой
срещу нетърпими тирани!
Нека родното и днес се брани!
Нека бъдете за нас най-светъл идеал, ...

Тук хората са правили грамади,
да могат, нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...
Но в камъни са нивите и днеска ...

Отиде си внезапно, като птица,
Разперила свободно своите криле.
Тъй смело, някак – не насила,
Отлетя във други светове.
Тъй леко, сякаш по покана, ...

Can she forgive to you
For everyhing you've done;
for the life, who she was forced
to build again?
Can she look again at you, without feel a rage; ...

Той е хаоса
в главата ми,
бурята на изток
от нормалното,
връхлита като бяс ...

Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени,
бодат с обвивките напукани.
Ти искаше да си единствена, ...

Добра ти вечер, мамо!
Притъмня
денят, а и животът се изнизва,
но в твоят дом, с открехната врата
блещука светлина... а тъй пронизваща. ...

Денят си тръгва – твърде прозаичен
и мокър от сълзите на дъжда!
А можеше да бъде по-лиричен,
усмихнат и без капчица тъга!
Мъгли забулват сивите простори! ...

Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън, ...

,,Боже, колко мъка има на тоя свят,Боже!" Йордан Йовков
Да мога, да разруша Земята със крак,
да сграбча с ръката небето,
да го смачкам като варак
и да ми изстине сърцето! ...

...С теб, вярвам в любовта...
Красиви са дните, красиви са нощите, когато съм с тебе,
в твоите нежни и страстни прегръдки, раждам се отново...
И слушам сърцето си като войник, и просто целуни ме...,
само с теб искам да избягам и мога да вървя пътя смело..., ...

Влюбих се, защото я обичаше.
Клъвнаха ме окъснели птици.
Аз съм твоето момиче.
А за тях съм просто жица.
Капнах в сладкото сияние, ...