Както всяка вечер, спокойно притварям очи и оставям съзнанието ми да се отпусне. Картините започват да се появяват в черния фон и аз леко потъвам в дебрите на съня.
Пристъпвам боса по бялото мраморно стълбище. То ме отвежда надолу и навътре в собственото ми съзнание. Там са скрити моите най-скъпи съ ...

Лицето на небето е още мокро. Вдъхвам чистотата в дробовете си. Някаква огромна ръка обляна в цветовете на дъгата се спуска от небето и докосва челото ми. Светлината ме обгръща и благославя, а душата ми сияе от щастие. Спомена за това изплува от мрака на забравата. Колко естествено, и колко познато ...

"В началото бе Словото"!
Изхвърлете безумното тъмно!
Петелът пробуди животворното слънце.
Ку-ку-ригу! Хора, прегърнете живота.
От земната гръд избликнаха страстни огньове ...

Приказки за край и за начало
Да ти разкажа ли за феникса, който горял винаги за другите, докато сам не загубил пламъка си. Или за Слънцето, което прогонило Луната и останало само. Или за злото огледало на кралицата, от която всички се страхували. Защо мълчиш? Не ти ли се говори? Не си сигурен дали и ...

Защо си толкова красива,
така весела, игрива?
Защо в очите ти поглеждам
и тялото в нов свят отвеждам?
Защо не мога да се спра, ...

Условно излежавам своята присъда,
привързана за тежкия си кръст,
орисана да бъда за да не пребъда,
в това, което вечно соча с пръст.
Износвам всичката човешка обич ...

Текст 1:
Странно как изгубил своето вдъхновение,
човек живее всеки ден с мисли разпилени.
Притеснен за утре, защото минало е вчера,
отговор на въпросите си не може да намери. ...

Излязох рано днес да поразходя
любимеца – домашният ми пес.
Аз него уж, но всъщност той ме води
и върши всичко в собствен интерес.
Размята ме насам-натам из пътя, ...

Пожар душата ми изгаря.
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда, ...

В ръцете ти нощувах... Като в къща.
Замръква във очите ми измама.
Ти сутрин педантично се завръщаш
в живота си. Където мен ме няма.
И дните ти, рутинно обичайни, ...

„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което мож ...

Затвори очи. Преброй до седем.
Ще ти покажа небесата.
Позволи ми да ти покажа сладката страна на нещата.
Не всичко е черно и бяло.
Има милион цветове, ...

Мълчанието много ми тежи.
Тежат ми всички тайни в папка "други".
Каквото искаш, него ми кажи.
Превръщам се от лампа в... пеперуда.
И тихо, много тихичко летя. ...

Тръгвам си. Така поиска ти.
Може би без мен ще си щастлива?
С някой друг дано ти провърви!
Вечер някой друг ще те приспива!
Сутрин ще те буди със кафе, ...

Разстоянието разделя тела, но не и сърца...
Въпреки това, моля те, при мен ела.
Някак да живея без теб не ми се получава,
Искам те само за мен каквото и да става.
Фалшиви усмивки, смях на инат... ...

3.
Хубаво е да имаш момиче до себе си. Катя непрекъснато мърда и от време на време се стряска, но нейното дишане ми действа ободряващо. Щом открихме човешките останки никое от момичетата не пожела да спи само. Претърсихме внимателно другите стаи, но повече не открихме нищо подозрително. Проблемът на ...

Безусловно темата за клишетата в творческия процес никак не следва да бъде пренебрегвана. Преди време попаднах на едно много интересно есе, озаглавено: "Клишето и клишетата, които не са клишета". То ме накара да се замисля върху необходимостта от минимизиране на клишетата, като структуралистични тво ...

Върви...
Пътека съм орисала
за теб
за случване.
Несигурността, ...

Държавата на другия живот
невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за дирене на брод.
До нея се достига за столетия. ...

Нея всички я деца обичат
и неспирно се към нея стичат!
Тя ги с мартенички разкрасява
и се ( ....... ........... ) назовава!

Познайте ме в окото на вълка,
когато пази своите вълчета.
Аз имам дом във приказна страна
която е била на три морета.
Сега е само на едно море, ...

От началото на началата,
през Теб и Мен тече реката,
от златни нишки и от свила,
в Нас Благодатта сътворила.
От началото на началата, ...

В парка срещнах пролетта –
бяла, боса в росната трева.
По момичешки играеше на дама –
раз-два, раз-два...,
докато хлъзна плочката ...

В стаята на бабината къща,
нещо под миндера тихо шава,
тича до кьошето и се връща,
лелееее... чак ме дострашава.
Викнах силно: Бързооо, идвай бабо, ...

Да беше паднал гръм – да ме удари,
земята да се бе разполовила,
пороен дъжд да беше ме удавил
във онзи ден, когато си замина.
Да беше смърт от упор, а куршумът ...

Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,
да потърся към детството път? ...

Баба Марта на вратата чука –
всъщност, тя направо влезе:
"Край на зимната ви скука!" –
и закачливо се изплези.
Ний спогледахме се тайно, ...

Какво ли нещо е животът?...
Дали изобщо ще го разберем?
... Всеки ден се молим да сме живи...
Накрая за да можем да умрем!...

Вратата на кафенето се отвори и в очертанията ѝ се появи една руса главица, последвана от десет сантиметрови токчета. Притежателката им отръска от раменете си снега в помещението и се огледа. След минутка забеляза своята приятелка в дъното и се провикна:
- Вивенце-е-е-е!!! – като размахваше весло ръ ...

Дребнавият излъскан бит
подрънква със ръждивите вериги
над самодоволния поробен индивид,
с окото на което нищо не му стига,
из острия чакъл слепецът ...

България днес да я има
Когато на хоризонта
била е пролетта,
а земята бременна,
готова да ражда, ...