Поглед
Помня ръката ти, топлата. Здраво
беше ме хванала. Мъжка! Корава!
И как, във времето, просто измръзна.
Стисках я здраво. Но тя се изплъзна. ...

Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...

БОГ ли законът
във всяка държава е,
тя процъфтява!!!

СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...

Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...

В стаята беше тъмно. Пълнолунието вмъкваше бледи лъчи през прозореца и играеше по тялото и. Тя лежеше притихнала до него. Само дъха и се чуваше в промеждутъците на неговия глас. Беше красива, всеотдайна, разбираща и не искаща.
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...

Залутан в дебрите на мисълта се питам
защо ли Бог ме тъй ориса?
Една отколешна мечта
да ме преследва и не дава мира.
Преболедувах, преживях милион ...

АЗ БЯХ
Аз бях по детски любопитен…
Търчах по всякакви следи!
И истински, бях ненаситен…
От хлопвах хлопнати врати!.. ...

Едничка твоя капка в мен.
Разтвор, заедно се сляхме...
Аз станах по-обезмаслен.
После... После заблестяхме!
Без петна и без загари ...

Дъждовете ми вчера си тръгнаха.
Вече нямали нужда от мене.
Метнах две-три препаски на хълбока
и поръчах си слънчево време.
Ветровете ми днес ме напуснаха. ...

По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…
Обръщаш обратно на времето мерника ...

Не съществуваш!
И не ме боли да ти го кажа:
една измамница,
гримирана
с въздишки - ...

Ако 10 исторически личности имаха възможност да използват Фейсбук, как ли биха коментирали?! Може би така...
1.Хан Крум: "Като Нета спира - на ти секира!"
2.Хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира ..., ако не се тагне във Фейса."
3.Константин - Кирил Философ: "...Къде ми е кирилицата!?"
4.Пайсий ...

Бях малък, играех навън -
на селската уличка тиха.
Стъпките ми шепнеха със звън :
"Ела, животът те вика!"
Растях и хора разни срещах ...

Аз съм радостна,
малка сълза,
от една красива игра,
неочаквана, ...
грабната с шепи. ...

Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна и остана,
тогава уж животът ще е нов,
но аз ще знам, че е роден от рана.
... която е кървяла дълги дни ...

Разрошена красавица е пролетта,
за нов живот се събужда света.
Разцъфват цветя, разпъпват дървета,
засяват се ниви и полета.
Чувствата ни във черупка са се свили, ...

Царете ни, отдавна са история.
Историята помни имена.
Името, за личноста се бори.
Борбата е безмилостна борба.
Царете са оставили пътека. ...

Вървях изгубена, в неясна тъмнина
и търсех Те, дочула че Те има.
Не ме остави в мрака да вървя,
измъкна ме от вечната ми зима.
Показа ми пленителни неща: ...

∞
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...

Христо Гелов, роден в България, но завършил Университет „Комплутенсе“ в Мадрид - графични изкуства („Graphic Arts at the Complutense University of Madrid“) преобразява иначе скучните бели ивици на черен асфалт, познати ни като пешеходни пътеки в нещо, което нарича „мост между двата свята“ („A bridge ...

Истината в цветните ни дири...
Изгубвам се във мислите за теб
А те чертаят мъдри коловози
Забързана в изгряващия ден
На думите си търся аналози ...

Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...

От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите, ...

С топла въздишка, алена мисъл,
сочният облак пада в съня ми.
С цветния мраз на росата въздиша,
вдишва и пак се разлива из тръните...

При нас омразата приседна
без повод и без знак дори
и в миг надеждата последна
изчезна нейде в дън гори.
Любовта избяга съкрушена ...

МЕДИЦИНАТА
е с болката, тъгата
и см...ртта борба...
Битка с болката,
тъгата и см...ртта е ...

И тръгнах си аз - така внезапно
след години глупави съмнения.
Увереността получих поетапно,
заедно с абсурдните ти извинения.
Не знаех къде отивам, но не спрях. ...

Бургас е моя град-
за радост и тъга.
И аз съм негов брат
от детство до сега.
Четях във този град ...

Горчиш ми, горчиш, като черно кафе,
Като вино от тежки въздишки.
Със адска душа и прекрасно лице
Ме оплете във множество нишки.
А мед предпочитам пред това да горчи, ...

... може би ще те чакам притихнала
сред останки от случено щастие.
И макар че вече съм свикнала,
пак ще имам за срещата нереално очакване.
Ще е пролет – време за влюбени. ...

Така умираме,
умираме,
всеки ден все повече
и повече.
Самоубийството ...

Двадесет и един дена -
в двадесет и първи век -
народи разединени
провеждат изпит за човека.
С перо и слово - ...

Догаря огънят. Дърветата пращят.
Пръстта под нозете ми пари.
Вълшебство се носи из горския свят.
Каляват се днес нестинари.
Готова е вече, тлее жарта. ...

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
Откърши ябълката клон – ...