Луната пак е разридана
Не знам дали си ти, тъга...,
потрепва моят балдахин.
Боли..., боли ме все така,
пред мен е твоят поглед син. ...

любовта още
е в състояние на
несъвсèмие

Събрах жаждата си за любов,
а болката ... закътах надълбоко.
Не искам звук от запечатан зов,
да ми обсеби радостта отново.
Ще полетя над утрото без страх. ...

Бягайки от тишината,
търсиш силен шум,
да не чуваш собствената мисъл,
да не мислиш с твоя ум.
Бързаш с други, като тебе, ...

Всеки ден си плащаме.
За всеки присмех.
За всяка несподелена усмивка.
За всеки провал.
За всяка дума, казана накриво. ...

Защото вали
Защото вали,
отдавна,
макар да не виждаш,
с това съвсем свикнах. ...

Брат и сестра,
държат ръцете си ,
в светлината на смъртта.
Брат и сестра,
доволни заедно поемат ...

Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.
Дай на мама отново чевръсти и силни ръце – ...

С меч разсичаш наш'та реч
на две неравни половини
сока на безумието да извлечеш
от ранените дълбини сърцевинни.
Ще предаде себе си на теб, ...

Удушена от твойте прегръдки,
възкресена от твойте целувки-
стена, опиянена и моля за още.
Обляна от страст,
щастлива за нас- ...

Една от най-омразните работи за Марков беше да тропа от врата на врата и да събира късчета информация. Един това чул, а може би му се причуло, друг онова видял, а може би му се привидяло. Особено мразеше да разпитва самотни възрастни хора. От тях получаваше толкова много плява, че дори да имаше нещо ...

​ На всички обичащи (се)
Само двама бяхме ние
в онези лунни летни нощи.
В морето топло искахме да скрием
любовта си и какво ли още... ...

В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроени ...

Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...

ИЗПОВЕД
Р.Чакърова
Плачат облаци с тежки, солени сълзи
и реките потекоха пълни.
Вероятно и тях като мен ги боли ...

ПРИЗНАНИЕ
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта. ...

Не търси
Не търси любов, където не си оценяван.
Не търси топлина в пуста душа.
Не търси пътя, където си изоставян.
Не търси истина в празна лъжа. ...

Прости ми, Господи, за дръзките мечти,
прости ми за нахалните надежди,
за нощите измити от сълзи,
за дните ми в най-черните одежди.
Прости ми, Господи, за смелостта, ...

Отечество, защо си тъй печално,
какво на тебе е толкова омразно?
"Срещу паметна плоча дивашки акт,
без срам и без чувство за такт."
Кой, родино мила, тъй те нарани, ...

Срещнах хора, вселени
- да, вселени с техните малки слънчеви системи.
Срещнах хора, Бури
- с техните ветрове и порои.
Срещнах хора, Достойни ...

> ∞
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...

КОНСТАТАЦИЯ
Трещи Вселената! И бурята бушува!
Проблясват остриетата от гняв...
Големите стихии пак враждуват.
И ни изпълват със първичен страх... ...

Аз съм Ти.
Ти си Аз.
Той е винаги след нас.
Тя поглежда тайно, уж небрежно.
То е грозно и зловещо. ...

Изгрей в прекрасните си очи
с малко дъжд
сълзи от щастие, отворили
прозореца,
придружени, от подалите се ...

Дори да имах
десет хиляди
възможности,
пак всичко
щеше да се свежда ...

(на Него)
единственият,
който отбелязва
присъствието си
така дълбоко ...

Как ли се казва...?!
"Пътуването, не пристигането, има значение"./ Т. С. Елиът
Как ли се казва
това време,
където мечтите ...

Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...

Още, още
Искам погледа ти впит във мен - събличащ,
кроткия ти, буен нрав - обичащ,
звуците на тембъра ти - галещи,
дланите ти на ръцете - парещи, ...

Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната, ...

Сутрин става с шум в ушите-
кръвното му е високо,
гледа, слуша новините
и въздиша от дълбоко!
Имало е атентати ...

Метаморфози...
Красиви моменти
се трансформират
с една вечна целувка,
с преобладаващо докосване , ...

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато ...

Горчи ли ти? В отминало е време.
Затворена във спомени и в стих.
Изпята песен. Непосилно бреме
изхвърлено зад борда. Скъсан лист.
Горчи ли ти? А бе любов красива. ...

Слънцето - тава бакър
мъчи се да върне Лятото,
на плажа тих, последният чадър
гледа към морето запустяло.
Една вълна се плисва и шепти ...

Супер!
Някак си е успокояващо,
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане ...

Каквòто стòри
ти („)приятел(“), враг дорѝ
не ще повтòри...

Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося ша ...