Изтлява всякаква надежда
за утрешния светъл ден,
че няма кой да ме зарежда
и вдъхва вярата във мен.
Напред пък нищо се не вижда- ...

Ч естит да бъде празничният ден!
Е дин е той в българския календар.
С вободен заради него съм роден
Т ова е от предците ни съкровен дар.
И нека го запазим дълбоко в сърцата ...

Господи, и да искам да бъда коравосърдечна, не мога.
Сълзите ми текат неусетно, заради милостинята ми към Теб Господи
Тя е силна, поради огромната ми любов към Теб и е несравнима.
Моля се за децата ми, за родителите ми за всички хора!
Радостта, която преживявам и гордоста, че те са мои и че ги обичам. ...

Ах, как ми се иска
да седна да пиша
нещата, които
обичам, обичам.
Оставам без сили ...

Друга тръпка дали си намери,
която да будиш през нощта
и с глас небрежно начумерен,
да каниш да подпалите света?
Дали като мене тя те вижда? ...

Здравей, приятелю Али.
Кой вятър те довя насам?
Забравил си ме ти, нали,
но аз за тебе всичко знам.
Играехме си на войници, ...

НАПУК НА ВСИЧКИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ
Напук на всички невъзможности,
избирам опция ЖИВОТ.
Куршумите са всъщност халосни
и най-полезният ми ход! ...

плаче от радост
РОДЍНАТА днес и през
с`ълзи се смее

Крайно време
Вече крайно е време
и животът да вземе
да се хване здраво в ръцете,
че тъй както е почнал ...

Маджестик
- Ало! Парашкев ли е на телефона?
- Аз съм. Кой се обажда?
- Аз съм Катя! Твоя съученичка от прогимназията. Сигурно вече не си спомняш за мен, но аз знам всичко за теб. Разбрах, че имаш финансови затруднения и мислиш да продаваш апартамента си.
- Искаш да го купиш ли? ...

Това е страната ни! На много позната,
родина оставила вечни герои.
Единни били сме във вековното робство,
търпели сме низости през вековете безброй.
Изковали традиции със вяра в сърцата, ...

Сред тихия тропот на дните,
сред бледия хор на мъглите
със пръсти от хлад онемяли
Смъртта ме погали.
Въздъхна до моето чело, ...

Въглен е искрицата предишна
Зимата вън пее песен зла,
черни вълци вият из полята...
На дедите възрожденската искра
не гори на младите в сърцата. ...

Музиканта-поет-художник Явор Илиев е роден в гр. София на 25.09.1956г. Баща му Рилчо Илиев - български скулптор и преподавател НХА, просвещава и обучава сина си Явор още от малък в рисуването и пластиката. Преди да почине той завещава ателието си на Явор и по-малкия си син, което те превръщат в бижу ...

А времето днешно пропито с омраза
върви и се стели като зараза.
В сърцата човешки вирее таз злоба
и хваща ги здраво като прокоба.
Душите им празни ...

Не съм във този гроб
Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино (в тапата от корк). ...

Запитах се, какво е да обичаш,
без гняв, без корист, без лъжа!
Дали е път, по който смело тичаш,
или е сила, вдъхновила любовта!
А утрото, какво е без усмивка, ...

Прощаване
Още в здрача я съзрях -
невинна млада дама.
Какво ù беше - не разбрах,
сигур' стара рана... ...

Небето не е небе.
Земята тихо стене.
Няма време за бавене,
започва голямо броене.
Едно-две селца - ...

Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...

Връщаш се сутрин
и се кълнеш, че ме обичаш.
Крещиш, че си ми верен
и след друга не тичаш.
Аз искам други неща. ...

Чрез теб опознах любовта,
но знаеш ли... много болеше,
бях истинска с тебе, добра,
а ти лицемерно мълчеше.
Пропадах във бездни, изгарях ...

Тост за нас
Мъжете плачат. И не само понякога.
Мъжете също имат ранимо сърце.
Мъжете обичат. И го казват понякога.
И техните ласки не са само с ръце. ...

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

На нова България успешен старт.
Честит Трети март!
С мъжеството на опълченците да се гордеем
и песни за тез юнаци да пеем.
Поклон пред светлите герои - ...

сърце самò ще
разгадае - билката
„любов“ коя е

От раждането още съм обречен:
след живота си да бъда вечен.
А на земята минало остава
та за мен да имате представа.
Че времето реално под небето ...

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Веднъж в яда си ти ми рече -
Върви при друга вече.
Сърцето си заключвам
със тебе аз приключвам.
„Ужасен ужас“! Край! ...

Как искам да ти покажа,
че зимата вече отчина...
Не, не мога да ти разкажа,
как ангели свещ ми даряват и няма месечина....
Знам, че и бялото си замина, ...

- Бабо Марто, где така?
- Мартенички ще преда.
Да зарадвам с тях децата,
агънцата и лозата...
С бяла и червена прежда, ...

Седнах на чашка кафе -
нещо в мен крещеше,
раздираше ми душата.
Без да усещам -
дърпах дима от цигарата, ...

Прецаканите по рождение
такъв живот живеем, да...
за нас светът е стълкновение,
борба на радост и тъга...
Нощта за нас е миг спокойствие, ...

Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни! ...

Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...