Облаци танцуват в кръг
и няма дъжд,
и няма дъжд да има,
само вятърът ще свири
концерт от мъст и ярост, ...

Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне ...

Истинските, те до тебе ще останат,
истинските няма да те предадат,
за проблемите очите си не ще затварят,
ще те прегърнат и успокоят.
Истинските никога не бягат, ...

Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...

Дъжд вали... вали...
Плаче ли? Не плаче, а танцува
и с мъгливите игли
по небето своя танц рисува.
Пее с ромон тих, ...

Езика груб, движенията изкусни,
нежна, топла, а на допир - студ.
Едновременно се стяга и отпуска,
предизвиква еуфория и смут.
Държи ме близо и далече, ...

Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...

Във огледалото видях едно момиче
със тъжни и загадъчни очи,
а отстрани проблеми тичаха
и надпреварваха се кой да я срази.
Не си хареса отражението, ...

Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света. ...

Зърно съм, в шушулката на Времето
и всеки миг ще се отроня….
Ходило съм, плъзгащо се в стремето
и парата съм - в ноздрите на коня….
И пак в браздата своя ще поникна ...

Търсех те
Далечен вик мълчанието разряза
През глухи празни зали аз вървях
Аз бродех Името ти пак зовях
Ехтеше то Там нямаше ни обич ни омраза

Стареят залезите над Марица,
еднопосочно времето тече...
На юг, след есенните птици,
водите си реката все влече.
И южните момичета стареят... ...

Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето- ...

Има стихове, които ридаят,
има такива, които болят,
те безгласно сърцата дълбаят,
и тежат във душата, тежат.
Те със думи листа прогарят, ...

Колко дълго те чаках, моя съдба,
моя мила, далечна утеха.
Ти си всичко, което желая сега,
и безмилостно търся пътека.
Уморено затварям очи, ...

Предадох майка си! Предадох баща си! Предадох единствения мъж, който ме обичаше истински, макар че никога не съм заслужавала да бъда обичана! Предадох семейството му! Предадох всички, които се опитваха да ми помогнат! Отказвах помощ и подминавах! Бях горда и неблагодарна!
Осъзнах колко съм грешала, ...

Какво момиче бях,
весело, сърдечно.
Песни си припявах,
усмихвах се вечно.
Каква жена бях, ...

На Емо
Ти прекрачи прага на съня.
Скри се в него без да кажеш нищо.
Сянката ти странно изтъня
и прегърна мойта сянка скришом. ...

24 май!
Една приятелка на мой приятел,
със своята приятелка ни запозна.
Тя старата любов в архивата изпрати
и друг живота ми от тази нощ стана. ...

Птици без крила,
остарели деца,
загаснала Луна
и кръгла звезда.
*** ...

СКЕДЕСА СЕСТРАТА НА СПАРТАК - част
Мечът на Скедеса съскаше като разгневена змия и свирепо режеше въздуха. Нападаше противника си яростно и ловко и го бе накарала да се изплаши и да се брани. Прочете неувереност в очите му и това я окуражи още повече. Противникът ѝ бе с мургав тен и много черни очи. ...

Не е необходимост да сме тук,
а някаква случайна неизбежност -
отронен от небесна песен звук,
покълнал върху шепа земна нежност,
разсипани прашинки пъстрота, ...

Не е любаво либе с лабаво либидо.

Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата ...

Спомни си
Не заспивай, когато умират мечти!
Не заспивай, когато се ражда любов!
Не оставяй никога сърцето тъжно!
Нали в ръцете искаше да го държиш? ...

Слабия не трябва да забравиш,
направи го щастлив поне за ден!
Всеки ден добро трябва да правиш,
не бъди егоист, не бъди студен!
Ако си му дал, макар и малко - ...

Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час, ...

Институция или жълта медия
е сайтът ни Уикипедия?
Върлува там една лъжа,
върлува си на длъж и шир,
че най- студено е в Кнежа ...

Обичах те! И още те обичам!
Душата ми не спира да крещи,
че може би греховно я обричам,
захвърлила днес разума встрани.
Спомените, същи бели бримки, ...

В ярвам,че когато утрото е красиво
И денят ще бъде хубав и весел.
Ж ивотът трябва да се живее щастливо
К уплет след куплет, това е твоята песен.
О чите ни нека широко отворим ...

1
Самота
Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая;
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Псалом 22 ...

Децата, когато са малки, харесват да бъдат навън, особено ако току-що са проходили. Чувстват свободата по своя си начин и събират знания за света около тях. Дори буйнала река изглежда като блато сравнена с любопитството им. Искат всичко да пипнат, немислещи за опасността, че могат да се наранят. Май ...

Няма индивид, който не иска да бъде щастлив. По какъв начин и с какви средства- това е личен избор, който всеки от нас избира сам. В отношението и намеренията към заобикалящия ни свят, се определяме, като хора и личности. Точно днешния свят и начина, по който мислим и живеем, обуславя нашето присъст ...

Градушка
Пролетно утро. Ведро и свежо.
Лъхаше мирис на мъх и цветя.
Ала се скри, слънцето нежно
зад черен облак. И заваля. ...