Какво ли мога да дам
на скъпия си роден град
и на добрите хора в него?
На тихите води на Тунджа,
небесните звезди над нас, ...

Б Е З С П О Р Н О
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."
Добромир Тонев
Ръцете ли? Къде са ни ръцете? ...

ПРИОРИТЕТ
Подредени депутат до депутата
в полза роду? – Вятър! За заплата!
29. 09. 2015 г.
Русе

стихът мерило
е за красотата и
за грозотата

Рисувам с пепелта
от изгорели мисли
и въглен от платното
оживя и се разлисти.
Късче от жарава ...

Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките, ...

Не се предавай, никога, недей....
дори и сто пъти да паднеш на земята,
недей да страдаш, скъпа и живей....
доброто винаги с добро се плаща!
Не вярвай на фалшиви хора и живей, ...

Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах... ...

стих е и чаша
вода да подадеш на
изпаднал в беда

Напоследък доста мисля
за миграцията,
интеграцията.
И за ислямизма...
Мисля си, ...

Ще се слея със дните в мълчание...
Ослепях, онемях... И не вярвах,
че думите могат така да раняват,
че думите могат така да рушат...
А злобата пак ехидно в очите се смее... ...

Наляво-надясно.
Ех, че е тясно!
Три поколения -
в панелен блок.
Не стигнаха точките ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А във дома ми ...

От утрото по-мъдро, казват няма.
Денят се разпознава сутринта.
Събидих се и почна мойта драма,
защото исках още да поспя.
Будилникът дрънчи като свекърва. ...

Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...

Любими мой, бягай!
Гарване черен с блестящи криле,
да ти върна сърцето не се надявай!
Но ти не помръдваш,
отправил диви очи в тъмнината напред, ...

Ще те чакам
Като два влака, разминаващи се ежедневно
потегляме всеки по своя път...криволинейно.
"Очите ми" те осветяват - "Върни се!" -
не спират да повтарят... ...

Пред екран от цветни точки,
Художникът се чувстваше безсилен –
Много цветове и как ли да ги сложи
В този жалък свят от сивота обвиван?
В нови тонове на сивото ще маже ...

Аз разбирам, да крадете от държавата и да давате на гладните, но вие крадете от гладните и не давате на държавата! - Робин Смут

Дали
Дали се влюбих в тези красиви, но така опасни очи?
Дали жадувам за усмивката ти да бъде насочена към мен?
В сънищата ми дали сънувам, че си до мен и ме докосваш с ласки нежни?
Ако изрека тези думи на глас, дали ше ме разбереш? ...

Синьото ми лято разпиля
рижи къдри над нивята.
И проблясват в близката гора
сто кристали от дъгата.
То е палаво като момче, ...

Омръзна ми от толкоз мелодрами!
Омръзна ми от мисли да не спя!
Омръзна ми... да бъда неразбрана
и да поемам цялата вина...
Омръзна ми да бъда и послушна... ...

ДУХ И МАТЕРИЯ
Надвисва орлова сянка над гората
и по инстинкт всичките твари замират,
сякаш са под влияние на хипнозата
на някой магьосник, но без да заспиват. ...

Капка вода
В капката вода, сълзата на Небето
блещукат малки светлинки
а после като искри политат над полето
закачат се и крият от слънчеви лъчи ...

Когато любовта потърсиш?
Когато нужна ти е тя...
Когато трудно я откриваш,
разбираш че ти липсва тя.
Тя сътворена е ...

БАЩИН СЪВЕТ
Като се рови човек из пайжанясали шкафове, намира разни работи: я цветни прашки на бившата, я неизползван презерватив, я ръкопис.
Този почерк ми е познат, но не е моят и няма начин да е, защото аз тогава едва ли съм имал толкова акъл в главата си. Писаното е до мен, от тати. Тъй като той ...

По сметки съм намислено число.
В романите съм няма героиня.
Каквото се е случило - било.
И толкова. Не прося милостиня.
От мене ако чакаш стих за дъжд, ...

Любов
Тя е повече от мисъл,
тя е повече от чувство!
Не! Не я заключвай с думи!
Спри! Не я души с изкуство! ...

Едно време, в тая териториа, наречена днес държава, във всяко населено място помръдваше по някаква местна икономика. Или по модерному казано - микроикономика. Нещо се правеше. Нещо се произвеждаше. Нещо се търгуваше. Земеделие - ясно. Ама наред с него имаше и мелници. Имаше фурна за хляб. Имаше фура ...

Кафето някой предпочитат го с цигара,
други на раздумка с приятели, душата да гори.
Седим замислени до старата ни автогара,
в сърцето болката не спира да боли.
Какво остава на човек в живота кратък? ...

Боже, толкова е хубава!
Само че е чужда.
Но е единствената, на която
звъниш когато имаш нужда.
Карате се доста често. ...

Защо винаги пиша така?
Защо искам да се обясна?
Не е ли все едно какво мислиш за мен?
Не е ли все едно какво правя всеки ден?
И когато дойде тъмнина ...

Далече от очите на града,
скрита в старата гора,
една принцеса пак танцува -
миналото си сънува.
Съблякла черните си дрехи. ...