Първи
августовски дъжд –
целува
като влюбен мъж
жадно, ...

Всички търсим ангели, понякога те са сред нас, в човешки образ. Те обичат всички нас като божии деца. Какво би станало обаче, ако ангел обикне един единствен човек? Ще добие ли земни черти или ще бъде вовеки прокълнат?
И няма блясък,
нито Коледен сняг,
само аз върху мокрия пясък
сред шеметен бяг. ...

А колко години от минало време
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме ...

Омръзна ми живота от лъжци...
От динени кори и от интриги...
От скритите по ъглите стрелци,
а и живота окован в вериги!
Омръзнал ми е този глупав свят, ...

***
В леден огън тлее ми сърцето,
почерняло от болка и тъга.
Изгаря и последната надежда
да срещна нявга Любовта. ...

СТАТИЯТА
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Г-н Многознаев седеше на една пейка в парка, недалеч ...

див(н)остта ти
ме към теб
упъти
див(н)остта ти
към теб ме ...

Да, есента може да бъде и тъжна...
Топлината до днес съхранена угасва,
светлината от утре в песимизъм помръква
и очаквайки чувства студени душата
странно все напред търси новото нещо, ...

The orchard of the heavens
pours the juice of land and sky
unto the ungrateful;
amongst them, you and I
And if tired hands ...

Тишината ми е синя
Убодоха ме с дяволско вретено,
но вместо да умра, се скъса корен.
Очите ми прогледнаха в зелено,
олекнах и със Бог се заговорих. ...

(на)чисто
да ти налея чаша дъжд
не е ли твърде силно питие
за онзи който прави се на мъж
и иска в самота да не умре ...

Много стара дилема е тази:
Колко точно е нужно, за Бога,
за да бъде жената желана,
без да губи от женския образ?
Без да чака на кон принц незнаен, ...

Каква ирония само...
Дори и времето разбра нашата история
и го заболя...
Погледни навън!
Небето плаче... точно като нас. ...

Берекет
Сребро във вода светена
капе тихо и крещи:
- Вижте ме!
Клисар чисти душите от изгорял восък. ...

Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.
Две пясъчни следи измити в мрака. ...

ГРЕХОВНО
Беше приседнала там, под дървото
и сякаш не бяхме заедно вчера,
изпитах същото чувство каквото
на Марс единствено дава Венера. ...

Не се обиждайте, за Бога -
че ни е бил червен... носът!...
Американците добри ще дойдат.
И ще го... посинят...
Защо тревожите се, хора - ...

Влак. Купе.
Аз и ти - безразличие в очите.
Късче време - прочит бърз на
охладнели чуства.
Отвърната глава - тъга. ...

Понякога се случва да е лято,
понякога - на всеки девет месеца,
годината живее за житата,
родени от погребаните есенници.
И точно затова е тъй горещо, ...

В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...

Спомен
На Б. Гюрнева
Сънувам...
Сякаш отново съм дете.
Вдишвам чистия въздух, ...

Почувствах, че има нужда да пъхна това писъмце в плика с покупката ви, господин Илиев. Вярвам, че за да се насладите истински на красотата ù, трябва да ви разкрия и мотивите за създаването ù.
***
- Ледовете се разтапят, Марти. - пропя Томи. - Ледовете се разтапят, образуват се големи здрави ледници, ...

Изпълнено сърце
Гледам снимката минута, две
и погледът от нея ме зове.
От нежност натежали устни
подсказват ласките ти страстни. ...

Пашкул
Не съм писал от известно време. Не мога да определя, дали защото нямам какво да кажа или защото имам твърде много насъбрало се и не знам от къде да почна. И дали има смисъл. Но няколкото коментари при последните ми писания, в които непознати хора ми благодарят за написаното ми дава надежда, ч ...

Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите. ...

Любовта понякога се случва - истинска, неземна. Грабва те в обятията си, носи те на крилете си и сякаш не си ти. Мислите ти са в безкрая. Не чуваш и не виждаш нищо, а само Чувстваш. Любовта е една огромна и разтърсваща те из основи емоция. Често тя е и убийствена. Изцежда те докрай, изсмуква цялата ...

Колко ли момичета
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...

/на Петя/
Във огъня си днес, сестричке мила!
Гориш, а мислиш само за живот.
От сила имаш нужда, не унивай –
за теб молитства Божият народ! ...

Дъждовно е навън! Дъждовно е и в мен сърцето...
С мъгли покрити са моите очи
и с проливен дъжд намокрено лицето.
Бурен вятър в душата ми настанал,
гръм пронизал моите гърди. ...

АТАЧМЪНТ
Веднъж и аз да се зарадвам, че не ми идва редът на опашката. Вися вече петнайсет минути пред кабинета на зъболекаря и се наслаждавам, като чувам как машинката вътре бръмчи и не спира. Значи има още време, в момента страда друг, продължава да страда, не се очертава да свърши скоро, поне не и ...

Too much thinking
Killing the feeling;
Find the unblinking
Gazes worth stealing
Full moon eyes ...

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятъра за помощта му. ...

Парче от мен
Оставих се в съня
и още скитам там със
Ед Шийрън
по глухи улици, ...

Ниска земя
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...

В ритъм системен, стремителен, див
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...

Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава, ...

ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи! ...

Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...