Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
387K resultados
Онези момичета
🇧🇬
онези момичета -
блъскат се в хора, за да докажат от какво са създадени,
косите им закриват синините по вратовете им,
колко удобно, колко просто.
болките са за слабите хора, ...
Опиши ми очите му - бляскави, светлозелени,
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...
Спри да вярваш в нищо,
Да изрисуваш живота си, беля.
Недей да изоставяш всичко,
Когато изгубен се почувстваш в света.
Сънят, кошмари преплетени бродира ...
Танцуващият с вълци, беше тъжен.
Навсякъде бе пълно със овце.
Вълкът отдавна бе от стадото пропъден
и липсваше конкретно и въобще.
Танцуващият почна да се моли: ...
Живеят на нашия гръб и често толкова близо,
на приятели верни преструват се, плюят ни в гръб.
Усмивка ехидна в душите ще пратят уж закачливо,
казват приятелю нямам ти зъб.
Така ли се питам любов в душите се гради? ...
Лятото в едно рибарско село аз и ти, останахме в онази къща, където се плискаха морските вълни...
Тази малка къща в рибарското село и морските вълни, те още са пред моите очи, още пред моите очи...
Ти видя изгрева за първи път в онази къща, няма да забравя лицето ти, сега този дом е много далеч, твъ ...
Пощади ме - в живота ми не се заврьщай,
на любовта ми не отвръщай !
В изгаряща жарава не ме превръщай !
Пощади ме - покрай мен бързо премини -
покоя ми върни !
Ще ме искаш
Идва моментът, бавно, но сигурно.
Часът в който отново ще извикаш името ми.
И сърцето ти ще разбере какво друго,
повече от истинско сърце е изгубило. ...
Огънят
От боговете те открадна Прометей
за да направиш от хората човеци
разкъса те на пламъци, за всекиго да грей
пожертва себе си, огънят за нас да свети ...
Изтупай пепелта и влез отново
през портите на моето сърце.
Само за теб вратите си затвори,
и мислеше, че ще е по-добре.
Но не! Тя беше вътре, беше жива! ...
Спи, моя любов, спокойно спи!
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...
В последната минута на септември
видях лицето на смъртта.
Усмихна ми се странно и небрежно.
На дрон отнесе мойта суета.
И отрази чертите в криво огледало. ...