Как искам да ти дам небе,
най-чистото и святото, и синьо,
а ти разтворила с любов криле..
да летиш след толкова години.
Как искам да ти дам море, ...

Тя е моята истинска усмивка
и причината за моите сълзи....
Тя е слънцето над мен,
но и дъждът в мрачните ми дни....
Тя винаги е първа в моето сърце ...

Дари ме Бог с деца!
Но не спря до там –
в детските сърца
написа с обич „Мама”!
Щастлива съм безкрайно - ...

Избирам да летя. Ще кажеш ти - безумие.
Ще питаш, а къде са ти крилата?
Защо тогава тръпнат раменете ми възбудено
и скучна е, и суха е земята?
Криле съм нямал - е, ще си направя. ...

"Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен, независимо колко са се забатачили нещата"
из "Долорес" - Стивън Кинг
Благодарна съм на Бога
за моите братя и сестри,
а житейските несгоди ...

МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...

Като смърт на глиган
Колко стихии се биха в главата ми,
огън гореше в сълзите ми,
скитник в живота – вървях през гората му,
ранен глиган под звездите. ...

Нощта играе смело със въображението ми.
Не ù оставам длъжна. И отвръщам.
В прозорците нахално отражението ми
усмихва се с фантазии за къщите,
които се разстилат пред очите ми. ...

Не мога да живея без любов и разбирателство,
не мога и да живея аз без твоята опора,
не мога да живея и без святото приятелство,
но мога да засея роза в нивата на двора.
И нека там цъфти през вековете, и да не спира, ...

Медитация
Очи затвори и издишай страха,
а после свободна пусни мисълта.
И дишай дълбоко, прелей се в дъха,
така всяка мисъл си губи властта. ...

Неподходящ за моя ръст,
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от живота.
И всяка стъпка ми кънти, ...

ОДА ЗА ДРАГОЙНОВО
В Драгойново, друже,
инак не може,
а, като през май, в пролетта!...
Тук дните се нижат, ...

Когато от любов сълзи проливаш
Когато те са кървави уви...
Тогава някак си успяваш
по начин друг да чувстваш
ти света. ...

Танго
Дълго рових в себе си.
Търсех подслон в тишината
В мъждукащия хлад умираше плачът.
А нежното танго напомняше за теб. ...

Време е да се върнем към реализма
Какво искаме от киното, по-точно от българското кино?
Имаме неразбория, която лъсна с приключилия формат "Лачените обувки на българското кино"!
Филмовите корифеи като проф.Божидар Манов са в изчаквателна позиция, докато журналистите побързаха да изявят "изненадата" ...

Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...

Вулгарен роман - четвърта част
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...

Идва момент, в който усещаш,
че товарът дошъл е в повече.
Изтръпват вече твоите плещи,
да го мъкнеш все нанагорнище.
За кратко обмисляш как да постъпиш. ...

Живот във сянката на твоето минало...
Това ли да предложа на сърцето си?
Остатъци от чувства разпилени стигат ли
илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?
Боли... Студено е във сянката зловеща. ...

От миналото, взимаме урока!
За бъдещето, можем да мечтаем!
Живеем ний обаче, днес и тука,
ловим мига, изплувал от безкрая!
Едничък миг... ...

Да е „цвете“ от
женски род, не ще ли се
зове „Ц(С)ветѝца“?!...

Когато дойде съдният ми ден,
заявявам ви го в суха проза,
пролеете ли и сълза за мен,
ще идвам нощем и ще ви тормозя.
Когато спре неукротимото сърце, ...

С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...

"Кто-то сделал очень мудро
и послал за ночью утро..."
Аз ли казвах...
Не плачи!
Ще се разсъмне! ...

Устните изсъхват,
ако няма кой да ги целува.
Сърцето изстива,
ако няма кой да го ревнува.
Раменете стареят, ...

Той си ляга, но не може да спи.
Нещо в него все го разяжда.
Преструва се, че не боли.
А за любов изпитва най-голямата жажда.
Тя заспива, но в нейните сънища ...

Там където свършват всички пътища
в края на последната дъга
зад няколко пресъхнали морета
живее мъничка звезда
проблясва нощем тихо много тихо ...

Бели рози цъфнаха за теб
и цяла в белотата се огледах.
Не стигат думите ми на поет,
с които да им нарисувам Обич.
С които болката и горестта ...

Дъжд
Навън вали и бавно ме обгръща,
далечен спомен, в който пак ръми дъждец.
(Защо дъжда при тебе все ме връща?)
Нали сама си тръгнах като плах беглец. ...

Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...

Чико Чиков лети
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина с ...

Cannonball
Still a little bit of your taste in my mouth
Still a little bit of you
laced with my doubt
Still a little hard to say what's going on ...