Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини ...

Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Зелени плачещи очи в дъжда
Посвещавам разказа на Уили Нелсън и неговата целебна музика.
Нека песните му вечно носят красота, мир и хармония на света!
С обич: Авторът ...

Бойко, селски тарикат,
на Банкя личният аристократ,
в комунистическата партия се вписа,
после я отписа.
На царя якият телохранител ...

Погледни се на какво приличаш,
мода ли, речи, това наричаш,
няма как да ти го кажа мило,
че изглеждаш точно кат плашило.
Дрехите ти стрували стотици, ...

И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...

О, хора, хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.
От мерзости и чувства долни, ...

Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...

Любовта?
Всички сме чували за нея, а мнозина твърдят и че са я изживявали или я изживяват в момента. Но какво е тя, познаваме ли я?
Ако всеки от нас опише любовта такава каквато би трябвало да бъде и след това я сравни с това, което е изживявал, изживява или би изживял с оглед характера си, то едва ...

Ето ме сега.
Месеци след това.
Аз съм сам в нощта.
Любовта никога не е била.
Поне не и от твоя страна. ...

С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...

Лека нощ ù каза с писмо
Сетне се напи като лайно
Съблече се и се излегна
Към съня си се пресегна
Изведнъж опули очи в легло ...

Вървя по тунел от мрачна прокоба.
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...

Вървиме двама по пътя
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...

ПРАЗНИК В ГОРАТА
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...

Удобно
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...

Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...

В очакване
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...

НАСЛЕДНИК
Чичо, ти знаеш ли, къде е България?
И ти ще ми кажеш: ето я, тук.
Но днес историкът в училище каза,
че само с българи дошъл Аспарух. ...

Могъщ съм, но не сам в този мой вътрешен свят.
Защото мрачните хълмове са от мрачни души,
души умрели вече хиляди пъти.
Зад каменни стени развиват своето черно изкуство, от векове
приготвят своите заклинания в котли от черно злато, ...

Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...

СЛУЧКА КРАЙ БАСЕЙНА
Жената беше облечена съвсем леко. Освен банския костюм, бе преметнала прозрачен воал, който се увиваше около шията ù и после леко се спускаше по заоблените й бедра. Бе полегнала върху дървен шезлонг, покрит с бяло шалте. На малка масичка до нея, окъпана в пот, стоеше висока чаша ...

„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света. ...

... не съм от приказните героини,
които си ги чувал като малък!
Сама стени събарям от години.
Сама съм си платила всеки залък.
Под дългите ми мигли има кал, ...

Понякога обичаме от разстояние
и километрите нямат значение.
Понякога обичаме в съня си,
макар и сутрин да отричаме.
Понякога обичаме като деца - ...

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...

Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...

Кой и как е създал жената никой не може да отговори със сигурност, но ето, че тя е факт. Истинската жена е превъплъщение на природата, на сезоните. Не, че аз с моите 18 години мога да съм категорична, че съм наясно с женското съвършенство, но все пак през моите очи типичната жена е по малко от всичк ...

Като летен ден красива
носи се лодката игрива -
лодката на любовта,
но носи се от самота.
А морето е безбрежно ...

Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...

Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...

Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...