Усещаш ли?
Ухае кадифено на звезди,
звъни на синя музика
гласът прекрасен...
Часът е полунощен.... ...

ЕСЕН
Рано, рано сутринта
славей мъничък запя.
Погледнах жълтите листа -
есен тъжна е дошла! ...

Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница, ...

Разлистена река на пътя ми замръкна
и есенни светулки в очите ù видях.
Едва ли ме позна. Дочух я, че въздъхна.
Навярно ще ме чака до края на света.

Раздяла и мъка
Лятна нощ.
Едно момиче хлопна зад себе си
дъсчената порта
и се запъти към загадките на живота. ...

Ний винаги сме били сноби
и твърдо, сноби ще умрем...
На предразсъдъците роби.
но и до тука не ще спрем!
Закрила търсим във звездите. ...

Самотен мъж
По темето ми капе хладен дъжд,
меланхолично сълзите си рони,
за статуса ми на самотен мъж
напомня птича двойка под балкона. ...

Две сестри
Автор: Илияна Пенева
Имам възпитатели добри
в детската градина дето ходя,
те са двечки, но не са сестри, ...

Над покрива ми се намират
две малки сини небеса.
Във долното се все събират
облаците - бели чудеса.
А горното е на звездите ...

Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...

Простряна на пода във зловеща килия,
жена съм на Бог, а в душата - стихия,
молитва напевно повтарям без глас,
а в мене кипи безнадежност и страст.
Кървящо сърце във изящна снага, ...

на майката и
на бащата ỳтрето
им са децата

Тази вечер ще седна да пиша,
все още не зная какво…
Ден пореден,
в който всуе съм дишала
и вървяла по т'ва синьо кълбо. ...

В една пълна тъмнина дойде ти, като лъч светлина,
като лъч сътворил слънчевите лъчи...!
В една пълна тъмнина дойде ти, като падаща звезда,
осветяваща всички други звезди...!
В една пълна тъмнина дойде ти, като миг спрял времето, ...

Искам да те взема,
да те отмъкна,
да те открадна дори...
През живота си не съм искала нищо.
Ще загубя себе си, ...

Под шипковия, нисък храст на дните -
душа съм скътала, крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...
Броя сълзите бистри на Земята, ...

Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи? ...

на сина ми, който на 14.11. имаше рожден ден
Ти си ми всичкото,
дето го имам.
Шепот на птички.
Топлинка зиме. ...

Далеч от прозаичното
Животът ни често скучен, прозаичен.
Едно и също правим всеки божи ден.
Понякога се случва да е по-различен,
с храна духовна щом е надарен. ...

Избирам щастието
за мой приятел,
оставям страданието
далеч, далеч от мен.
Избирам радостта ...

Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна, ...

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.
От портата на лъвовете тръгнахме. ...

Лесно е да си купиш любов -
престорена, жалка, измислена,
случайно изпаднала от нечий джоб,
но до сърцето не стигнала.
Лесно е да си поръчаш любов - ...

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...

Усмивка
Да започнем деня си с усмивка!
Погледни слънцето навън и му се усмихни,
а то ще те дари със своите лъчи.
Усмихни се на човека до теб, на своето дете, ...

Тя , Истината казана направо
най-често грозна е и мъничко боли.
Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"
и често `и преписват сто лъжи.
Преглъща се едва-едва. Че дращи. ...

Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено. ...

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки, ...

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея. ...

Сънувам - топло е навън
и слънце ясно свети,
и агънцата с веселия звън
на техните звънчета.
Овчар засвири с нов кавал. ...