Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди ...

Ще позволиш ли да ти пратя картичка?
Отдавна вече я избирам.
Представям си я като бели рози,
посипани със сняг и малко синьо.
Съвсем дискретно розово, ...

приятел - в нужда
се познава и с добро
се споменава
.....................................
приятел - в нужда ...

Идва пролет разцъфтяла
с клонче бяло във ръка.
Птица сладко е запяла,
слънце гали ни сега.
Ухае люляка на двора ...

Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...

Безкраен булевард. Насреща двойка,
ръка в ръка съдбите си преплели.
А роклята й - с тази впита кройка -
краката му препъва най-умело.
Усмихвам се. Харесва ми искрата, ...

март 2016 Румяна Славова
Слънцето наднича
с пламнала главица.
В смарагдова премяна
земята сънена облича. ...

ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Вечерен звън, вълшебен звън,
а всичко живо е заспало.
Китарата звъни отвън -
напомня нещо отлетяло. ...

Микробусчето с шофьор и екскурзоводка трябваше да ни вземе пред хотела. Оставаха още броени минути, а любимият мой продължаваше да се размотава полуоблечен нагоре-надолу из хотелската стая.
– Побързай – дадох му газ, – Казаха, че ни вземат точно в осем часа.
– Точно, точно, колко точно ще да е? – от ...

Зад маската на свойта безнадеждност -
се крия, а душата ми крещи.
Заглъхнал вик без милост ме отвежда-
към вечни непознати дълбини...
Пронизващ погледът за теб ликува, ...

Да изгониме лъжата,
от добрите ни сърца.
Да прегърнем любовта
и да литнем като перца.
Днес е първа Пролет ...

Момчето си отиде
момчето избяга.
Ти не знаеше, че той ще си иде
Ти не видя как багажа си стяга.
Ти гледаше в тъмното огледало ...

Не вярвам вече във мъжете.
Не вярвам и във любовта.
Не мога вече да съм жертва
в името на някоя игра.
Не вярвам нито във мъжете. ...

Национална лектория „България и българите”
На 19 март 2016г. в концертната зала на ОНЧ „Напредък”- град Търговище бе открита националната лектория”България и българите”, организирана от Духовен център”Евера” с ръководител Ефросина Ангелова.
Градският хор „Родна песен” /с диригент Красимира Коларова/ ...

Изчезни
Минаха годините. Ей тъй, на екс.
С любов и страсти. С изневери.
С фалшива обич. Безразборен секс...
Живяхме бързо! Жадни, полудели. ...

Потръпва луната-покварена и обладана
в безсрамния порой на свойта голота
и сянката и - безпощадно изподрана
се впива призрачно в студената земя.
Свирепи ветрове, безжалостно нехайни ...

На Емо
"Няма да те дам на никой!" казах.
Бях готова всеки да прегазя,
който ти посегне към сърцето.
"С мене трябва то да е заето. ...

9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...

И откога жените преследват?
Откога те отстъпват първи?
Откога те " поемат контрола"?
Откога те пишат първи,
докато вие седите, ...

Добре дошли в нашето поколение!
Където хората плачат с усмивка,
където щастието е просто мечта
и то забравена.
Поколение на веселите хора, ...

Да видиме, кого заклаха,
кого наръгаха със нож,
кой обран, кого обраха
и Премиерът как е лош...
Да видиме как в Парламента, ...

Нима живея във заблуда?!
Каква илюзия! Дали!?
Да срещам цветни пеперуди,
перца, монети и дъги...
Да виждам слънцето, което ...

Нападаме от дупки миши
Дори ни искам да помисля
какво ще стане с моя Род!
Нещата си как ще изчистим,
че Бъдното ни да е гот?! ...

Пролетни жажди
Пролет с разцъфнали кокичета
и минзухари, с аромата на люляка бяла.
Ражда многоцвета обич и ласка,
започва лудо щуруване на птици и хора. ...

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...

Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...

Твоята суетност!?
Не, не ме рани.
Тя премина като мълния
през душата ми
и само за миг, ...

Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,
опитват се пак да обичат.
Години без давност, значение. ...

Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.
И въглените срещат женска плът, ...

Ще ти приготвя чай, ще вложа смисъл,
червена ябълка и чашка топлота,
три капки блян и свежа мисъл,
и сладък плод, ухаещ на мечта.
Ще сложа нежност, шепот от милувка, ...

Галеници
Ти бе затъжен
за ласки.
Живота стържеше
със краски. ...