Чудно сияние пред мен
бе тогава в нежен ден.
В спомени съм унесен -
носталгия навява песен.
Че ти си славей в небесата, ...

В камината огън силно гори.
Пукат дървата. Изхвърчат искри.
Този от жега не мож′ да стои.
Другия вън - от студ го боли.
От прозореца плахо навътре поглежда. ...

ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе. ...

Срещи и раздели
Влакът ме връща отново към морето.
И отново вълните ме люлеят.
Морската пяна се разлива
като шампанското в нашите чаши. ...

Бях забравил
Бях забравил, че звездите блестят
и даряват с блясъци пищни небето.
Бях забравил, че в малкия ни свят
се впускат в танц земята и морето. ...

И в дни безгрешни, и във дните грешни,
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...

Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...

Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.

Ти си късче цигара в неизмит пепелник,
ти си черна отвара и фалшив еретик,
ти си земна поквара и изкусен дръвник,
ти си изгрев и залез на един леден миг.
Ти си вятър в полето и дъсчица с длето, ...

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

Пилееш си живота безвъзвратно.
Съзнаваш - против себе си вървиш.
А музиката - царство необятно,
стремиш се в себе си да задушиш.
Не можеш - тя отвътре накипява ...

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

Полицията счупи тишината,
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват ...

Грях.
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи. ...

„За мен в любовта
е щастието!“ - едно
момче споделѝ.
„За мен любовта
е в щастието!“ - подѝр ...

Сто години Национален
Военноисторически музей
(16 юли 1916 - 16 юли 2016)
Музей столетник
Един музей столетие празнува. ...

Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти ...

... И тръгна тя да търси любовта.
Омръзнало и бе да живее сам-сама.
Върви по улиците на града,
измокрена до кости от дъжда,
надявайки се някой да я срещне, ...

Кино
Киното е прекрасно изкуство,
игра на актьори с желание, с чувство.
Различни роли, различни съдби,
играят Живота в различни истории. ...

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон. ...

Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки. ...

Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.
Надушил мъжкия късмет ...

Моята есен не е като тази,
рисувана дълго от слепи творци.
И не е красива, а тъжна и лази
И моли за прошка, вие, скърби...
Моята есен прилича на буря, ...

Бездомница съм аз покрита с красота,
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил, ...

Часовникът тиктака –
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония ...

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири ...

Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...

Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

Всичко беше прекалено красиво,
не вярвах даже, че е истина,
но уви, за жалост бе за кратко
и ти много бързо си замина....
Не бях се доверявал никога така ...

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа! ...