Няма да стана по-тиха,
по-нежна, търпелива или добра,
но пък все ще съм усмихната,
когато скачам в пропастта.
Няма да стана по-разумна, ...

ЛЮБОВНО ИЗКУСТВО
Искам в тази зимна нощ,
с мен да бъдеш нежно-лош,
нека да усещам твойта топлина,
даже да запалим от любов нощта. ...

Накарай ме да бъда по-добра!
Не съм светица, но не съм и дявол.
В една душа, перверзна, на жена
живее още детското начало.
Какво му трябва на едно дете, ...

Саморасляк
Бурен ли съм, с лик на цвете
или съм някакъв бодил,
защо вирея под небето,
защо съм се родил. ...

Вътрешният ни свят не се побира в един том. Много тежки страници и дебели корици са нужни, за да поберем душевността си. Отваряме една книга и там - любовна история. Отваряме друга и ни залива струя от необуздани мечти. Следващият том пари, но щом въпреки това го отворим, ни стяга сърцето и смътен с ...

Един миг
и не сме същите.
Един миг
променя вечността,
миг, ...

Ти цялата си синьото небе,
в сърцето носиш нежния си вятър,
с вълшебство дните ми крадеш,
а от очите слънчевия блясък.
Ти цялата си синьото море, ...

@@@
Когато пълзиш, пътят е труден. Защото има и други като теб, пълно е с такива като теб, всички пълзят, за да стигнат до нещо.
Други летят, но и те го правят със същата цел. В океана е същото.
Когато хората са слезли от дърветата, те вече нито са летели, нито са пълзели, те са започнали да ходят. ...

каква ли е
професията на поета
може би убиец
или цвете
слепеца можеш да попиташ ...

Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота, ...

На гробището беше пълно с хора, които бяха дошли да изпратят покойния към вечния му дом.
Четирима от мъжете свалиха лъскавия ковчег с дървен обков и изписан със златни букви на земята.
Дъщерята на Дейвид, Кармен, се свлече в калта до ковчега и заплака неудържимо. Вятърът се блъскаше в лицето й, а ед ...

Тайните споделени пази,
не са за чужди уши.
Ако иска ще ги сподели,
само той ще реши.
Приятел ли си, ...

1. Да се събудя аз до теб -
когато звездите смирено гаснат,
градът събужда се от сън прехласнат,
светлината мрака побеждава,
с усмивка лицето твое награждава; ...

Стоя и мисля си сега!
Колко нюанса има в тази сивота.
Хора, ситуация и смехове
и в край на сметка пълна липса на цветове.
Понякога чувствам се като див звяр, ...

Невидима и чиста
Невидима и чиста в тишината,
пристъпва нежно в моят сбъднат сън.
След който с теб пробуждахме зората
и с всяка мисъл литвахме навън. ...

Щастлив ли си без мен, кажи.
Дори малко ли от спомените не тежи?
Не запази ли поне парче от миналото време?
Остави ли вече друга мойто място да заеме?
Всяка дума, всеки жест, колко бързо ги забрави. ...

Щастие какво е,
питам Иво от наш клас,
той казва, че пари е,
но дали е Иво прав...
Щастие не знае Иво, ...

Будилник, преди
да звънне, сънищата
мòли за прошка!...

Празни черепи
и пресъхнали сърца
това е "не мога".

Умирай трудно 2
Тъкмо се научих да умирам лесно
десетина пъти дневно – правя го чудесно:
работа, пазара, кафе на крак в студа, цигара,
паричка грешна в ръка на циганката стара. ...

Н О П Р И С Т А Н И М А
Разсъмва се. Безкрайна белота
от снежна нощ минава в светъл ден.
Но днес не пада онзи весел сняг.
Не зимна приказка пред нас се стели. ...

Едно сърце...
Едно познато място...
Една душа...
Останала натясно...
Едни ръце... ...

Различна съм...
от натежали спомени,
от сънища несбъднати,
от врати затворени ...
от битки неуспешни ...

В тъмната вечер на бездушието,
аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,
водещ началото си от жестоката действителност,
която ме направи човека, който съм.
Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен. ...

"Мустаците на съдбата"
Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга,
живота за носа да ми водиш, парирам те на мига,
не те оставям вече да ми сочиш нова пътека,
пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка, ...

Едно приятелче любимо страдаше тия дни от разни болежки душевни и каза, че имал нужда от време да завърже възелчетата отново. Та ме бутна да му вържа тия стихчета... :)
Английски ластик, Брюкселска дантела,
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,
конецът скъса ли се, мал ...

Когато ги погледна ме оставят без думи и не мога нищо да направя,
защото нещо ми говорят, но аз не мога да ги разбера....
Едни очи обичам само, макар, че много силно те ме нараняват
и колкото и пъти аз да се опитвам, няма как да ги забравя....
Едни очи ме карат да не спя и са причината за мъжките ми ...

От повърхността на чашата кафе,
ме гледаш тайно като отражение.
Усмихваш ми се и защо пък не,
мое минало ли си или видение?
В моят свят не съществуваш ...

По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана. ...

Искам да ви разкажа историята на една жена, която изграждаше своя живот и този на децата си на основата на честността. Тя бе една обикновена жена, както всички останали. Характерът ѝ бе мъдър, благ и смирен. Битовото ѝ ежедневие бе свързано с домакинските задължения. Мъжът ѝ работеше добре платена, ...

Не мога да си намеря място,
умът ми е завзет от мисли
за теб.
Едва дишам,
задушавам се, искам да изляза. ...

България,
аз обичам те без край,
твойта красота е рай,
гордея се да казвам,
че българско съм аз дете, ...

Казвам се Здравко Каменов от Свищов и съм туберкулозно болен. Точно преди секунди се закашлях и изплюх в кърпата си секрет с някакви алени жилки. Не съм много висок, около метър шестдесет и пет, вследствие заболяване на хипофизата в ранна възраст. Имам леко оплешивяване поради проблем с надбъбречнит ...

Какъв смисъл влагате в думата „луд“?
Маниакална психоза?
Параноидна шизофрения?
Или просто наблягате на елемента на необяснимото, който така лъжливо се вплита в значението й..?
Думата „луд“ е излишна. Тя няма дух. Няма смисъл от нея. Само дето скапаният български речник не може все още да го осъзнае. ...

Цяла вселена
Пъстрота, цвят, топлина, пълен контраст,
еуфория, радост, веселие, вълнение и страст...
Сивота, умора, въздишка, надежда и мраз...
С бели усмивки е обсипана и с искрени молби... ...

Всеки ден е ново прераждане,
всяка пролет носи любов,
всеки цвят е нова надежда,
всеки полъх е зов за живот.
И когато научим се истински ...

Колко мразя да бъда вършачка,
но животът си сух овършах.
Бе предрекала някаква врачка,
но какво? Аз не зная. Живях.
Всички бяха нарочно във чата, ...

Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...

Срещата с Морето...
(звездни мемоари)
За пръв път срещнах се с Морето
във пролетен, чаровен ден-
тогава се роди Поета, ...