Предишно и следващо
/безглаголно/
ехото на калдъръмените стъпки,
спомените шарени кат кръпки,
джавкане на ловни хрътки ...

И пак на нашето място седя си сама...
Гледам небето и красивата луна...
А гледахме ги заедно, не помниш, нали...
Как седяхме с часове, дори когато дъжд вали...
Сега дъждът се слива с моите сълзи... ...

Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,
и все казвам, че съм влюбена във вятъра ...

Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.
Най-преданите рози ще увяхнат, ...

Сама се скитах в тишината на нощта,
до болка наранена бе моята душа...
Тревожно в мене бъдещето си остава,
какво ще бъде утре дълбоко ме смущава.
Денят не се променя отдавна го разбрах, ...

"Lighthouse"
Leave a lighthouse in the wild,
Cause I'm coming in
A little blind
Dreamer of a lighthouse in the woods ...

Най - новият ми инструментал, за който никога не мога да отделя достатъчно време да бъде завършен.

Това е вече окончателният вариант на песента. Моля админа да премахне първия! Благодаря!

Съвършена песен, която може би всички обичат :)

Рождените ни дни
са дни за равносметка.
Аз явно съм роден с късмет щастлив -
след толкова премеждия съм жив!
Дори да има някой да ме мрази, ...

...изгревът реже с нож тъмнината,
там някъде, където е и моята глава.

От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат ...

Посвещавам на Жани Станкова
Прекрасна, слънчева, различна.
Орисана е тя от небесата.
Омайна, нежна, феерична.
С Тианде даряват чудесата. ...

Обичам.
И какво от това?
Не отричам.
Било е съдба...
Страдам. ...

Струва ли си да живеем
сред злоба и суета,
струва ли си да милеем
за богатство и женски сърца?
Струва ли си да пилеем ...

Два Вълка
Прелитащи над пропастта
те братя са на таз земя
под това небе
те пазители са на едно дете ...

Беше нощ прекрасна
когато теб видях,
дълбока рана в мен зарасна,
любовна песен пак запях.
Прегръдката на твоите ръце ...

Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време... ...

Реален живот
нереални мечти.
Дори не те питат
дали ти се спи.
Кому е притрябвал ...

Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни, ...

Жестокост
Остави ме тук да си изгния
далеч от твоите очи.
Забрави ме, ти, самият!
Продължи напред, върви! ...

отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам ...

СТРАСТ
(Стефан Петров-poety-as-song
Пламена Владимирова)
Стефан
Разхвърляй всички дрехи ти на пода. ...

От теб не искам нищо. Поседни
така до мен! И просто замълчи!
В душата ми – в дълбокото слезни!
Със тия твои ангелски очи...
Когато стигнеш дъното, гребни ...

Разкъсани, висят на сутринта небетата -
продъни ги
внезапен нощен хлад.
Душата, за която знаех, че е скъсала въжетата,
се върна, ...

Ако животът ти обърне гръб
и останеш сам сред пустошта,
вгледай се в Млечния път -
там припламва твойта звезда.
От млякото нейно си засукал ...

Обичам безсънните си нощи.
Когато всички спят. И ти.
Тогава идвам ти на гости, скрит.
Приближавам се до тебе
и те гледам дълго, сит... ...

Любовта се превърна в спомен, в сън...
Днес може би малко тъгувам.
Днес може би само "отвън"
съществувам...

Усетих диханието ти, твоето присъствие.
Беше до мен, за пръв път
Усещах как дишаш,
топлото ти тяло...
Стаята ухаеше на секс, ...

Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън. ...

Епиграми... не за дами
И най-добре вързаните гащи се пълнят отвътре!

Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хи ...

Откога все сме тук, колко пъти си тръгваме?
Ту пробожда, ту гали на съдбата осилът.
И душата ми днес по-ронлива от въглен е -
пресушила морета и върхари сломила.
Щом я погне светът, ще свали тихо лодена ...

Днес пак е прошки, мила мамо,
и толкова тъга съм насъбрала,
от три години теб те няма,
а повече от всичко днес ми трябваш.
Да поплача пак на твойто рамо, ...

Българийо! Празнувай днес!
Денят, във който си орязана.
И твойта поругана чест,
с дамга на картата белязана.
Българийо! Празнувай днес. ...

Предадох се. Този път не издържах.
Насилвах си живота, да се случи …
Живях с любовници, с изменници
живях,
а в замяна – нищо не получих … ...

Надежда
Времето помни,
като в приказка стара,
момчето, което
с букетче цветя, ...