Слагам спомените в торба.
Изхвърлям тъжните си дни
в нощ студена.
Не искам повече да ме боли,
за щастие съм аз родена. ...

Каквото и да кажеш, е било.
Каквото и да скриеш, е причина.
Дъхът ми топли потното стъкло.
Сърцето е под ключ и карантина.
Очите ти са празни като храм. ...

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

Коледен звън
отеква в тишината
на святата нощ.
Коледна песен.
Носи се, пълни душата. ...

Още преди много години - от време оно
у човека винаги са се борили добро и зло,
ту лошотията при едни надделява,
ту пък добротата при други изгрява.
Ето, завчера, докато простирам, ...

Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...

Днес, пожела си ме - гола
И ето, гола пред тебе стоя
Къде да застана,
За да ме снимаш с очи
Спомен незабравим да оставя ...

В плетене на мрежи
цял живот е посветен...
Всяка дума чута - потъмнена!
Любов не смеем да понесем,
да не би от самотата по погрешка да се отречем.

Не знам какво точно описва това. Знам само, че него и записаните вокали (които ги няма тук) ги очаква микс при професионалист.

Със хиляда и сто катинара
ме заключи, Сърце.
Пред вратата ти Ангел стои.
Отвори му да влезе!
Какво? ...

"Тамън от МС да излезна,
и договорът ми "изчезна".
Бил за някакъв "Южен поток".
Време е и аз вън от властта - скок!"

Пред камината...
Виж, огънят гори, догаря
в камината пращят искрѝ,
зад тебе мракът се сгъстява,
а тишината ти крещи... ...

Чисти сме,
когато студът ни гори...
А злото си плюе на пети.

Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.
Даже клисарят го няма.
Капе восъкът, ...

Да можеше любов нелюбена,
да ми надникне в схлюпения делник.
Любов, като пара, изгубена
от някого, на прага на отшелник.
Краката си от ходене ще счупя, ...

Боже! Нима и тъгата забравих!?
Дето ме топлеше в мъртвите дни.
Май и ръцете си в кал овъргалях,
вместо със тях да докосвам води.
Вярата! Вярвах, че има пътека. ...

Винаги, когато реша, че емигрантската тема е изчерпана, един случаен разговор с някоя отрудена, измъчена читателка, кретаща тук саминка от години, ме разтърсва като дръвче и капне някоя кисела, смачкана джанка, като долното стихотворение.
„- Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“
Мъка, наречена Бъ ...

Предреченост
Разкъсах и последната ти обич... в споделеност те заклех,
разнищих същността си във плътта ти... сластно те поех,
тих, покорен и безропотен... жертвено във дивото те сплех,
обяздих жаждата в страстта ти... и тебе клетвено те взех. ...

В светлозвездни лунни нощи
по небесния експрес,
получавам бързи пощи
на душевния адрес.
Всяка поща е сигнала ...

Танцува въртележката на дните,
върти ни на незнайни обороти -
поръсва смях, издига при орлите,
с тревога ни души, за сто живота.
Приспива със забравеното вчера, ...

Две изворчета, сини и игривии,
изпълнени с кристална чистота,
дори разплакани са страшно мили,
във тях прозира детската душа.
Те винаги са мили, отзивчиви, ...

Слави Бинев, спец по физкултура,
оглави комисията по медии и култура!
Човек с бухалка от борците
вече контролира творците!
Че този ли измисли "Питат ли ме де зората"! ...

До Дядо Коледа: МОЛБА
Дядо Коледа, Ела!
Тук! България! Европа!
Тук жевеем Аз, евреина и шопа...
турчин, влах и цветнокожи... ...

К О Л Е Д А
Коледа, Коледа, Коледа!
Сипе се Коледа вън...
И по пътеките, белите,
Носи се коледен звън... ...

Непознатото момиче отсреща стои.
А аз стоя като камък вцепенен.
И в жалката особа огън пак гори
Ала мислите ми правят пламъка студен.
Разума крещи, душата стене ...

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...



Вятърът разсече ко ...

- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Като точица в небето,
блести в мрачния ми път,
към мен обръща си лицето,
да освети за мене своя кът.
О, Венера! О, Венера! ...

Ще тръгна... Как боли сърцето...
Ще легне есен на душата...
Очите ти... Очите - светят!
Захлопвам и след мен вратата.
Не зная що не се получи. ...

Докато пишем тук за любовта
и я описваме с красиви думи,
навън се случват непрестанно „чудеса”,
почти напълно непонятни за ума ни.
Един клошар дарил пари за храм. ...

Красива си! Дявол да те вземе.
Но нека този дявол бъда аз.
От мене никой да не те отнема.
Да имам всеки твой ден и час.
Да бъдеш единствено моя, ...

Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.
Помниш ли мене - щастлив и ...

Очи потайни.
Свенливи.
И нежни.
Изгарящи.
Очи - дълбоки. ...