Влак. Купе.
Аз и ти - безразличие в очите.
Късче време - прочит бърз на
охладнели чуства.
Отвърната глава - тъга. ...

Понякога се случва да е лято,
понякога - на всеки девет месеца,
годината живее за житата,
родени от погребаните есенници.
И точно затова е тъй горещо, ...

В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...

Спомен
На Б. Гюрнева
Сънувам...
Сякаш отново съм дете.
Вдишвам чистия въздух, ...

Почувствах, че има нужда да пъхна това писъмце в плика с покупката ви, господин Илиев. Вярвам, че за да се насладите истински на красотата ù, трябва да ви разкрия и мотивите за създаването ù.
***
- Ледовете се разтапят, Марти. - пропя Томи. - Ледовете се разтапят, образуват се големи здрави ледници, ...

Изпълнено сърце
Гледам снимката минута, две
и погледът от нея ме зове.
От нежност натежали устни
подсказват ласките ти страстни. ...

Пашкул
Не съм писал от известно време. Не мога да определя, дали защото нямам какво да кажа или защото имам твърде много насъбрало се и не знам от къде да почна. И дали има смисъл. Но няколкото коментари при последните ми писания, в които непознати хора ми благодарят за написаното ми дава надежда, ч ...

Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите. ...

Любовта понякога се случва - истинска, неземна. Грабва те в обятията си, носи те на крилете си и сякаш не си ти. Мислите ти са в безкрая. Не чуваш и не виждаш нищо, а само Чувстваш. Любовта е една огромна и разтърсваща те из основи емоция. Често тя е и убийствена. Изцежда те докрай, изсмуква цялата ...

Колко ли момичета
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...

/на Петя/
Във огъня си днес, сестричке мила!
Гориш, а мислиш само за живот.
От сила имаш нужда, не унивай –
за теб молитства Божият народ! ...

Дъждовно е навън! Дъждовно е и в мен сърцето...
С мъгли покрити са моите очи
и с проливен дъжд намокрено лицето.
Бурен вятър в душата ми настанал,
гръм пронизал моите гърди. ...

АТАЧМЪНТ
Веднъж и аз да се зарадвам, че не ми идва редът на опашката. Вися вече петнайсет минути пред кабинета на зъболекаря и се наслаждавам, като чувам как машинката вътре бръмчи и не спира. Значи има още време, в момента страда друг, продължава да страда, не се очертава да свърши скоро, поне не и ...

Too much thinking
Killing the feeling;
Find the unblinking
Gazes worth stealing
Full moon eyes ...

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятъра за помощта му. ...

Парче от мен
Оставих се в съня
и още скитам там със
Ед Шийрън
по глухи улици, ...

Ниска земя
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...

В ритъм системен, стремителен, див
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...

Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава, ...

ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи! ...

Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...

Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини ...

Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Зелени плачещи очи в дъжда
Посвещавам разказа на Уили Нелсън и неговата целебна музика.
Нека песните му вечно носят красота, мир и хармония на света!
С обич: Авторът ...

Бойко, селският ни тарикат,
на Банкя личният аристократ,
в червената партия се вписа,
после се оттегли, я отписа.
На царя якият телохранител ...

Погледни се на какво приличаш,
мода ли, речи, това наричаш,
няма как да ти го кажа мило,
че изглеждаш точно кат плашило.
Дрехите ти стрували стотици, ...

И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...

О, хора, хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.
От мерзости и чувства долни, ...

Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...

Любовта?
Всички сме чували за нея, а мнозина твърдят и че са я изживявали или я изживяват в момента. Но какво е тя, познаваме ли я?
Ако всеки от нас опише любовта такава каквато би трябвало да бъде и след това я сравни с това, което е изживявал, изживява или би изживял с оглед характера си, то едва ...

Ето ме сега.
Месеци след това.
Аз съм сам в нощта.
Любовта никога не е била.
Поне не и от твоя страна. ...

С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...

Лека нощ ù каза с писмо
Сетне се напи като лайно
Съблече се и се излегна
Към съня си се пресегна
Изведнъж опули очи в легло ...

Вървя по тунел от мрачна прокоба.
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...

Вървиме двама по пътя
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...

ПРАЗНИК В ГОРАТА
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...

Удобно
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...

Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...