Гледам леглото си
Разхвърляно е
Но не искам
Да го оправям
Искам още малко ...

Как ти отива тази усмивка,
как пръска любовните трели,
смаяно слънцето как ти завижда,
че твоята прелест не взело.
Колко си хубава, знаеш ли, мила, ...

Колко дни все вали ли, вали...
Няма намек дори и да спира.
Сякаш някой зад облака скрит,
пълни шепи и щедро излива.
Всички хора с чадъри в ръка ...

А после времето ще бъде скъпо...
Ще бягаме по магазини и задачи.
Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,
и това ще бъде може би най-страшното.
Ще мием чаши и чинии, но с омраза, ...

На воля
С бели коне ми се тича!
С бели коне в черната нощ...
Зимата скоро така ще окичи
земята със своя леден разкош. ...

На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех, ...

На добър час!
Животът ми към залеза отива,
а болката в сърцето още пари,
дано със другия да си щастлива -
най-трудно се понасят изневяри. ...

ТАНЦ
Бърка
стъпките една снежинка.
Все избързва, не е в такт.
Другите по двенки, тринки- ...

/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...

Как е злобен малкият човек!
И не схваща, че е много малък.
Има служба, дето е за век,
но е жалък. Толкова е жалък!
Има лакти малкия човек, ...

Ти не ми посвещаваш стихове.
Не ме чакаш с цветя на гарата.
Твойта обич извира в тихото
дето тръгват реки и завихрят се хали.
Не ми казваш през ден „Обичам те!“ ...

"Гореща" като гейзер -
"Мисис България" - Анита Мейзер!
По красота и Клеопатра надмина!
Това плашило ли ни представя в чужбина!?
www.nenovinite.com/ne/politika/6469/

Когато си тръгваш
от нечий живот,
заключваш спомени,думи, коварство.
Изхвърляш счупено стъкло,
парченца все ще те парят. ...

Дървото на Юда порасна голямо.
Заедно с него порасна и Юда!
Разлисти таланта си–древен и грозен,
предаваше всички наред.
Предаде баща си, предаде любимата, ...

Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите, ...

Предчувствам днес последна сеч.
Главата ми ще падне в кърви.
Над мен виси Дамоклев меч
да среже възела на вЪрви.
Пред себе си не виждам друм. ...

Б Л Г О С Л О В Е Н А Н О Щ
Благодаря ти, че те имам, Боже!
В объркания свят без теб не може.
Докосваш ме и правиш ме щастлива
и любовта Ти свята ме облива. ...

Писмо
В тази тиха нощ,
в която си отиде,
пиша ти аз.
Защо нашата любов ти унищожи? ...

Веществено -
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...



Вятърът разсече ко ...

Научи ме да не мисля за нещата,
за нещата тъй забулени в нощта.
Научи ме мили мой, любими!
Да живея с лекота, на перцето
понесено от нежен полъх, ...

Очи.
Питащи.
Пръсти.
Пипащи.
Искри. ...

Колко жестока можеш да бъдеш ти, любов...
Точно ти! Тази, от всеки желаната.
Колко лесно можеш да съсипеш нечии живот
и да го пратиш навеки в забравата...
А колко силно можеш да удряш... ...

Когато свърши вечността
RemaTe
Люби ме тъй както ти пожелаеш
до болка обичай със цялата страст
защото животът това ни предлага ...

Къде изчезна?
Къде се скри?
Къде потъна
в бездни, в мъртвини?
Защо избяга ти от мен, ...

"Обичай." -
прошепва тя
и цветето в душата ми
разцъфва.
Запяват птиците - ...

поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...

АРТИЛЕРИСТ
- Сургуч, донеси захарницата, че туй кафе ша ма отрови бе – провикна се Митьо Семето от ъгъла на кафенето, ама бай Гатю Сургучев си стои невъзмутимо на бара и хич не трепва даже. После се обръща, захапал фаса с ъгъла на големите си бърни и внимателно пристъпва към масата, та да не разлее ...

DE FACTO
Някак си съвсем естествено,
кажи-речи и между другото,
песните ми попресекнаха,
а дните ми се позагубиха, ...

Написани се много стихове и песни,
за майки, за Родина, за жени,
и в тези химни искрени и честни,
човешката признателност звъни!
На майчинството свято, парещо от болка, ...

Аз спрях да танцувам,
спрях да се смея,
и спрях да жадувам,
и спрях да копнея.
Аз спрях да целувам, ...

В полите на Беласица роден,
живея аз в китно село,
от красотите на планината запленен,
възкликвам и надигам чело.
О,колко хубост има тук, ...

Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще ...

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.
Не си отивай даже да боли, ...

Не усещах студа, макар че замръзвах,
през нощта срещу Коледа, свита под снежен покров.
Там, на ъгъла, стисках кибрита и зъзнех,
аз - самотната майка на една нежелана любов.
Прохрущяваха стъпките на закъснели, ...

Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят. ...

Предчувствие за Есен...
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...

Тихия бяг на времето ще забавя.
Ще го дърпам,
докато не спре.
На части ще го раздробя - малки и все по-малки, докато не се пропука.
През процепа, за да надникна ...