В очакване
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...

НАСЛЕДНИК
Чичо, ти знаеш ли, къде е България?
И ти ще ми кажеш: ето я, тук.
Но днес историкът в училище каза,
че само с българи дошъл Аспарух. ...

Могъщ съм, но не сам в този мой вътрешен свят.
Защото мрачните хълмове са от мрачни души,
души умрели вече хиляди пъти.
Зад каменни стени развиват своето черно изкуство, от векове
приготвят своите заклинания в котли от черно злато, ...

Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...

СЛУЧКА КРАЙ БАСЕЙНА
Жената беше облечена съвсем леко. Освен банския костюм, бе преметнала прозрачен воал, който се увиваше около шията ù и после леко се спускаше по заоблените й бедра. Бе полегнала върху дървен шезлонг, покрит с бяло шалте. На малка масичка до нея, окъпана в пот, стоеше висока чаша ...

„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света. ...

... не съм от приказните героини,
които си ги чувал като малък!
Сама стени събарям от години.
Сама съм си платила всеки залък.
Под дългите ми мигли има кал, ...

Понякога обичаме от разстояние
и километрите нямат значение.
Понякога обичаме в съня си,
макар и сутрин да отричаме.
Понякога обичаме като деца - ...

Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...

Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...

Кой и как е създал жената никой не може да отговори със сигурност, но ето, че тя е факт. Истинската жена е превъплъщение на природата, на сезоните. Не, че аз с моите 18 години мога да съм категорична, че съм наясно с женското съвършенство, но все пак през моите очи типичната жена е по малко от всичк ...

Като летен ден красива
носи се лодката игрива -
лодката на любовта,
но носи се от самота.
А морето е безбрежно ...

Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...

Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...

Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...

От ъгъла на болката
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...

За миналото и сега
За миналото напоследък пиша,
сегашното съвсем не ме влече,
а миналото в мене още диша,
а днес Пусто в Празното тече! ...

Не съм сама, безкрайно съм самотна
Не мразя, а омразата разяжда.
не те понасям - някой, никой,
но ничия съм щом те няма.
Не плача, сълзите си преглъщам на потоци, ...

Ще си заминем! По пътя прашен,
едва ли някой от това ще го боли.
Недей, недей гледа ме тъй уплашен,
кога започна? За миг живота, така се търколи.
Ще си заминем! Оставили следи, ...

тази демо-crazy*-я
елитàр натресе я -
робство и агресия
и неравновесия
изходът е знаен - ...

Даже в лятната жега птиците пеят,
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка – ...

Песента си тече вече цял ден. Мисълта ми и тя тече, но наобратно. Докосват се леко, колкото да се подразнят – идеята на мисълта ми и тази на песента. Опитвам се да ги слея, да ги накарам да текат в една посока, но освен, че противоположностите се привличат, знаем ли дали и си пасват? Старая се да ра ...

Скитам по безкрайни пътеки,
влизам в безгранични сърца,
оставам без дъх и без спомен,
мечтая, планувам, но и тъжа.
А някак резултата - еднакъв, ...

Едва ли ще тръгна.
Но няма и да остана.
Ще съм междупространствена,
транспарентна,
миналовзираща се ...

Китарена
Утре пак съм жива и вятърна
с целувка от време по устните,
забравила стъпките ритмени
със смях разцъфнал в очите. ...

We brave uncharted waters
on boat with crumpled sails
We float where it is hotter
but that's another tale
We lose ourselves on purpose ...

Мой
сетен
летен
зной,
стой ...

Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти са нервни...
И вените играят,
и малко са по-черни
при ноктите по края... ...

Колко непонятна
е човешката съдба.
За минута смазан,
коленичиш.
В друга лятна вечер ...

Ех, да беше цвете сред цветята,
в теб да се оглеждат небесата!
Птица да си волна сред хвъркати,
ще да е светлѝнна скоростта ти!
Мъж да беше, то - по благородство - ...

Да споделим мълчанието! Искаш ли?
Един към друг с отворени очи!
Щом думите сърцата ни притискащи,
сега са птиците умиращи сами!
Да спорим за любов! Желаеш ли? ...

ПО СРЕДАТА
Достигнах и до нея. Слава Богу.
Посрещна ме с разтворени ръце.
Усмихната, на устните с червило,
в погледа ù - нови светове. ...