Мислейки си за думите, с които бих искала да се обърна към света, откривам, че това са думи на искрено разочарование. Думи, раздиращи душата ми, поглъщащи всеки изтерзан вик, умъртвяващи всяка мъничка надежда, съществувала някога вътре в мен. Думите, които ще кажа на света – такъв, какъвто е днес, с ...

Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...

червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...

Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...

Душата ще изчезне
някой ден
и само тяло ще остане
под земята. . .
И всеки спомен ...

Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля. ...

Линк към Първа част>>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332243
- Така да бъде! Щом казваш, заради габровски икономии да не слушаме севлиевската музика. Така да бъде! - съгласи се тя и допълни – Защо пък да бягаме от хубавото за няколко лева в повече. Щом Мишо плаща... Нали Мишо!
- Тъй, ...

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши ...

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват се по лицето.
Ах, мили, прости.
Оставям те, скъпи. ...

Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...

Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...

Приготвям куфaрa с бaгaж,
прибирaм в него остaрелия морaл
и тръгвaм, сбогом, aнтурaж,
кaквото взел съм - повече съм дaл.
Кaкво дa прaвя тук сред вaс? ...

Мария Събева
КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО
Да се пише кратко, критично и ясно
бе някога трудно и твърде опасно
за онези наши смели сатирици ...

В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми. ...

Бял стих
по Вапцаров
Какво тук значи, някаква си рима
въпросът е стихосбирка да има!!!
Ех, живот ...

Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...

Понеже умните се възмутиха,
своя вот на глупавите подариха.

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи, ...

До последен дъх
Да се довериш,
значи да Обичаш,
да повярваш,
значи да е с теб. ...

На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...

Илюзия
Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи. ...

Безизразни, тъмни очи
поглеждат широкия свят,
тълпата е тук, но мълчи
загледана в своя парад.
Неверници, мъртви души, ...

Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...

Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...

Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...

Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...

Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...

Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...