Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Автобиографично... 🇧🇬
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...
Роден край 🇧🇬
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...
Как да продължа 🇧🇬
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
Нищо 🇧🇬
нищо не вземам да е за връщане.
И както знаем си вече сценария
"към терминала поел за насъщния".
Нищо не искам, но тука оставих ...
Селянин 🇧🇬
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...
Безсмислие 🇧🇬
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...
Чудо направи водата 🇧🇬
Любов искряща затваря рана –
жива вода от небето!
Манна небесна – обич излята.
Пее във мене сърцето... ...
Пак вали... 🇧🇬
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...
Вярвате или не... 14 🇧🇬
Антидепресант
Днес в България да не полудееш
използвай ,,Стоичковата схема".
Започни за майките да благоговееш, ...
Подаръкът 🇧🇬
Прозорец 🇧🇬
Строежите... на таралежите... които са все още без бодли... 🇧🇬
влязох, станах за присмех,
а дворецът - на замък във пясъчника.
Построих самолет -
за да литна, си мислех, ...
Последното, което помним 🇧🇬
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...
Макът погледна слънцето и се усмихна 🇧🇬
Пролетно утро красиво.
Макът се усмихва закачливо.
Поглежда към слънцето жарко,
а цветът му искри ярко, ярко. ...
Любов от пръв поглед 🇧🇬
Докато не го видях една сутрин.
Виждала съм и по-хубави момчета, но той беше различен.
Имаше разрошена коса.
Очите му бяха ужасяващо черни на тази светлина. ...
Прогнива вече кръстът на живота 🇧🇬
Та с мраз започва всичко, що се мрази!
Не съм от всички тия между вас,
от чувството омраза съм опазен.
Какво е да ти лепнат етикет, ...
Вяра 🇧🇬
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...
Времето 🇧🇬
по лицата ни
годините,
и бързо плешивеят
мисли и коси! ...
Чавдар Войвода 🇧🇬
че съм цял вълнясал като хъш...
После телесата си ще лъсна
под един достойно дълъг душ.
Ще нахлузя бялата си риза, ...