Какво ли е да си жена...
със погледи да те рисуват.
Косите ти да са мълва,
движенията – нежни бури...
Какво ли майка е да си... ...

Червена роза на любовта -
ще има ли и за мен красота?
Не, ти си някъде далече
и едва ли ще те видя вече.
Болка в жили струи, ...

Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.
Срещу статуквото кротувах- ...

И сам ще си наточа ножа
да го забия в мойта кожа.
Да си разпоря аз търбуха,
във миг смъртта да ме издуха.
Щом ти към мене нямаш милост ...

* * *
Когато в очите ми рана
от спрени сълзи ме боли,
аз искам навън да остана.
Просторът в сълзи да вали! ...

Не обнови живота си,
понеже беше твърде зает
да преодоляваш
наслоените петна,
те потъмняваха и ...

Как мъчат бесовете...
и с нокти, докъдето
достигнат - късат плът.
От минали обиди,
килия те ти зидат ...

по Коледа какво да гледам- все съм в тия
но те пък свикнали са ми на дереджето
за нищо време нещо прототипно ще извия
залъгвайки трапезата с каквото протоколно е прието
надявам се на прозаични чудеса ...

Като скръбна вест
излиза моето заглавие
пред вашите очи!
Но, мили мои,
не се мъчете ...

От сън спомен няма,
но и от спомени няма сън.
Замислиш ли се, те те изгарят.
Остава тишина. Нито тон, нито звън.
В нощта, когато сам останеш ...

Есен в косата...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...

Настъпи време за култура,
времето на Боко, на Вежди
и Бинету,
културната глава е със фрактура,
джуджето-интелект е инвалид ...

Ето. Наближава.
Радостта си тръгва,
а страхът остава.
Тя е толкова наблизо,
че почти усещам ...

Уличното куче играеше шах само със себе си.
Не може да правиш това, ти си улично куче,
винаги си бил улично куче.
Не може да правиш това.

When something makes me feel bad
I dare to escape
Nothing holds me back,
I can always wait…
And wait… and wait ...

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

Endless ocean in the sky
Billions of glowing eyes
Watching us
Yet mine
Are locked with yours ...

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

Another day -
Another wish to fade away.
So take your pills and feel the warmth,
Your lake is smouldering
And now you're gone... ...

Сътворението
На нощта от лунният восък
искам да те извая-
и с първото докосване
гърдите ти да направя, ...

Мъгла навън!... А вирусно огнище
във гърлото гнездо у мен си сви.
И седмица лежа. И ме разнищват
на черни мисли белите сестри.
И всичко би изглеждало играчка, ...

ВЪЗХИТЕН съм от логиката някакъв си
нискочел и недочел министър на правосъдието:
Имам право да се отбранявам със същото оръжие,
с което ме напада крадецът!
ПЪРВО: ...

И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...

Най-хубавото вино -
от мавруд в Асеновград се произвежда.
Вкуси ли го, до екстаз човек довежда.
Чаша след чаша утолява свойта жажда.
Тъй му се услажда! ...

Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...

И кой каза, че от любовта не боли,
а от сърцето не капели сълзи.
Че човек, когато истински обича
и никой и нищо не може да го спре,
да продължава за любовта да се бори, ...

Космическа хармония...
Когато гледаш към небето
и видиш някъде Венера,
стон издава ти сърцето,
че душата твоя наранена, ...

„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...

Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...

Елхата
е на мястото си,
цялата е облечена
в красота, предвещава
сбъдването на дългоочаквани ...

Наздраве, Живот!
Наздраве, Любов!
...Иде ми да вдигна чаша и да се засмея!
О, живот... за тебе пия и на теб се смея.
Весел си, а понякога суров... ...

малко пространство развяно
според волята на вятъра
постоянство
намерено в намерението на непостоянното
поляната ...

Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...

Навън е снежно, ухае коледно
в задния двор на сърцето,
бялата елха, с която довчера
си игра палаво на любов,
вятър безделник, после без ...

Липсваш ми, а днес е едва понеделник.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен ...

нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги, ...

Ето го малкото кокиче бяло,
вече е излязло от къщурката си цяло.
И се радва на усмихнатия жълт приятел,
който е на всичките цветя владетел.
Ето ги и малчуганите игриви ...

Да си чужд, в друга земя.
Да ти липсва твоята страна.
Това е да си чужденец, чужденец на друга земя.
Това не ме спира, аз ще милея за моята страна.
Търпиш обиди, търпиш подигравки. ...