Пустееща зона
Пълнеха ми главата с мнения, съвети.
Сменяха често интонацията, тона...
А те се лутаха, немили и неклети,
в пространство, наречено " Пустееща зона" . ...

Истинска
Тази нощ ще викам и крещя,
какво пък толкова, виж ме и такава.
Как хвърлям думи в ясна празнота,
безсмислени дори за мен самата. ...

Насилието е навсякъде около нас. Дори вътре в нас.
Свикнали сме да виждаме хора с груби изражения и ярост изписана на лицата им. Деянията им са злонамерени и жестоки. Повечето от тези хора са от най-ниския слой на нашето общество. Обикновено животът им от ранна детска възраст преминава под знака на ...

Защо, народе,
главата навел си?
Защо пред избора
скланяш глава?
Затворил си себе си ...

Единствената!
„Сред моите, различна съм.
Сама съм. Неприета.
Изпитват страх от мен. И бягат.
По-слаби са от мен! ...

Двама тръгнали сме нанякъде
Двама разделени от бездна дълбока
Двама аз и ти вървим и надежда, че
ще се съберем крепи ни.
Аз и ти заедно вървим ...

И САМО ЛЮБОВТА...
Аз нямам път към нови върхове -
мечтите ми са вече ослепели.
Но тайнството вселенско ме зове,
където няма страсти полудели. ...

ЗАПЕЙ МИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Вземи си, приятелю, твойта китара,
запей ми твоята, нашата песен,
за Пролетта ни чудна, слънчева, бяла,
запей я сега в нашата Есен! ...

На гаснещото утро в безутешен сън,
солта на дните трижди разпиляна
попива в детските очи,отвън
крила разплита сива врана.
А призрак хилав и смутен ...

Свещи паля,
на теб се моля,
ти, Бога в мен роди,
усмивката ти вечна,
топли в мразовити дни! ...

Стано, мъри, Стано,
беличка ми Стано!
Що ми, мъри, газиш
пряко през бостано?
Що ми, мъри, тъпчиш ...

За мафията в бяло
Не мога в кожата си да се побера,
че мафията е в престилка бяла.
Не мога този срам да разбера,
та тя е по петите ми вървяла ! ...

Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....
Там нощем русалии бродят в полето. ...

Изписах, изпитах и усещам,
това от преди и сега, както и за утре...
Денят е разпилян
и някак чужд за мен все още,
дали защото нощ сега ...

Крила ми дай!
Не ми разказвай с думи за живота -
крила ми дай, че счупиха се моите.
Аз искам пак като преди да мога
тихичко да си говоря с птиците. ...

Заблуден.
Любовните ти афери, трябва да спрат.
На дъното мислех че си и ти,
отчаян ненамерил любовта.
Дълбочината в очите. ...

В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига, ...

Тигърът от резервата
Тигърът бе скочил с ярост
върху мрежата със ток,
за да не умре от старост,
а от електричен шок. ...

Градът е натежал от мокри кестени,
които тупкат весело по тротоара.
Врабците са накацали и весели
със локвите и с хората си разговарят.
За мен езикът им е малко непонятен, ...

Песен за любовтa
Любовта разперила криле
над теб прелита.
Уморени от тъга и от борба нозе
втурваш се да я достигнеш. ...

(По „Когато си отида” от Жанет Велкова – Джуджи)
Когато си отиде
Когато си отиде, тишината
заключи в клетка звънкия ми смях,
като бездомник скитах в тъмнината ...

А МОЖЕ БИ
Осиротя душата ми.
Очите ми пресъхнаха
и лист след лист - мечтите ми
ранени се разпръснаха. ...

Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...

Студено е
навън
като
леда в
сърцето ти ...

Обичай ме! И аз не знам защо.
(Навярно по-добре е да не питаш.)
След теб пълзя по ледено стъкло
и чувствам се изкуствено разбита
на късчета. Очите са море, ...

Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички ...

Момичета със самочувствие до небето.
Мислите си, че владеете света!
Момичета безчувствени в сърцето,
създадени от фалша и смеха!
Обградени от почитатели и слава, ...

Ако си мислиш, че живота игра е,
ако си мислиш, че просто така
лесно,
бързо,
просто, ...

Във случването на нещата,
във стар рефрен и смисъл нов
на някаква любима дата
аз търся сянка от любов.
И ослепял от недоверие, ...

Понеже обещах, че ако пия
аз като куче цял живот да вия.
Днес не мога сам да се позная
реша да кажа нещо, а го лая.
Пролаях си живота и мечтите, ...

/на Воймир Асенов/
Отминаха бързите влакове.
Последният - току що.
И пламнаха в миг като макове
хиляда въпроса: "Защо?" ...

Тя рисува болката си върху листа
и сетне дъхът й ще спре,
ще висне уморено нейната глава
на студената земя чело ще опре.
Нима не вижда той това ...

Печелиш или губиш
Знам, че съм способна върхове да изкача
и да следвам недостижимото.
Знам, че мога всичко да постигна
Да се боря, докато всичко желано достигна. ...

Вече не съм дяволитата скитница.
Не съм аз богиня, нито пък жрица.
И утре пътища и мостове ще диря
към извора, отгдето покоят извира.
В сърцето ми светлина новородена ...

Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...

Заложих си името!?
Заложих любов!?
Заложих надеждата...
За по хубав живот.
Заложих сърцето- ...

ГЕНГАР - GÄNGER
Очите червени гледат коварно.
Зъбите бели се смеят злорадо.
Шипове разни стърчат от гърба.
От опашката къса чак до врата. ...

Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,
не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.
Не искам объркаността, която в мене сбират.
Опитвам се
да се променя, ...

На С
Навярно вече нещо е започнало.
Навярно е добре да помълчим.
Притихнала е тази есенна безоблачност
в усмихнатите небеса на твоите очи. ...

Запази ми местенце до тебе.
Ще си против, но тръгвам сега.
Имам нужда да съм си потребна.
Имам нужда да бъда сама.
Като вирус в кръвта ми, донесъл ...