Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...

Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...

Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...

- Откритията в сферата на технологиите нарастват не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час - започна Доминик - Ако искате да сте най-добрите, не е достатъчно да се сетите първи за дадено нещо. Колкото и креативна да е идеята, трябва да сте бързи. Тук нещата седят по този начин - ако не си достат ...

Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност, ...

Излъжи се, че ме обичаш…
цял живот в истините се давим.
Вярваш ли, че съм различен,
мъж лесно мерак не дава…
Укори ме, че пия много, ...

Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...

Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди, ...

Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;
животното в клетка e пуснато на свобода
и огънят гори с буйни пламъци към небето,
осветява тъмата, донасяща нощта.
Вадя страховете от утре и от вчера, ...

Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...

Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете, ...

Къде ми изчезнаха думите,
се питаш ли, моя любов?
Втъка ги декември във шумите,
на стъпките в тихия зов,
в неясните, тичащи делници, ...

Майчина обич
Обикнах те, когато ти роди се,
в прегръдка майчина те сгуших аз,
проплака ти, очи отвори,
така посрещнах те на този свят. ...

Не успя да ме запазиш
Защо да се залъгваме с това,
че вечно ще се помним ние с тебе?
Защо пък да изпитваш ти вина,
че някой ден ще можеш и без мене? ...

Нужен си ми, разбери. Искам любов да гори пак в моите очи.
Аромата ти да вдишвам всяка нощ и ден и да усетя, че ти си тук до мен.
В прегръдките ти топли аз тихо да заспивам, целувките ти горещи по устните си да усещам. Ръцете ти гальовни, нека ме докосват и пак сърцето ми да забие лудо, учестено. Ти ...

Не искам вече да живея,
защо ми е, като съм сама.
Дай едно въже да се обеся,
да не преча на света.
Защо ми е да живея, ...

Погледът на Лили
Рубрика
Денят на писмеността
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния погле ...

Съдби
Шести епизод
Новата 1931 година Дикран посрещна със семейството на бай Стамо. Вече няколко месеца, той работеше при него и учеше часовникарския занаят. Виждайки огромната любов на момчето към професията, старият майстор го беше взел като чирак. Дикран живееше в малката стаичка зад магазинчето, ...

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...

Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...