Съдби
Пети епизод
Морският бриз и миризмата на риба, сол и катран беше останал зад гърба им. Вървяха по селските друмища, по поля и гори, осеяни с диви цветя, благоуханни билки и вековни дървета. Вдишваха чистия въздух пропит с аромата на мащерка, риган и родопски силиврек, почиваха под сянката на н ...

Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм. ...

Възход и падение и пак отначало.
Дали е прозрачно това огледало?
Гледам се в него – там съм,
но дали аз съм….
Крещя, смея се, плача, ...

Той беше там.
Чувах гласа му да ме вика. Такъв, какъвто бе приживе – силен, груб. Укоряващ, ядосан, разочароващ. Обвиняваше ме, че съм го забравила.
Аз разбира се, още го помнех. Жестоката любов, която те кара да се чувстваш щастлив, уверен, като краля на света и едновременно с това те подтиква да с ...

Аз цялата съм почерняла скръб.
Тъгата ме рисува с пръсти бледи
и болката не ми обръща гръб,
с очакване в очите все ме гледа.
Минутите текат като сълзи. ...

Отидох на небето,
за да видя Слънце и Луна,
но видях облаци от мед
като в детска приказка.
Отидох във морето, ...

Обвиняват ме.
Да, и аз самата
Се признавам за виновна.
Виновна съм. Поемам цялата вина.
Аз съм нищо повече от една вещица зла. ...

Любовта за мен е сладка загадка,
какво ли се случва всъщност със мен?
Защото ли сърцето препуска смутено,
защо влюбено бие ден подир ден?
Любовта за мен е нежна магия, ...

Градът е стихнал предновогодишно...
Събрала е семейството елхата.
Да не драматизираме излишно!
На две - три крачки само е вратата...
Недей да търсиш подходящи думи! ...

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег ...

Телевизия, шоу, политика
Песни, танци, веселба,
всяка телевизия това
го сервира на тепсия
подкрепено с просия. ...

Nihil lacrima citius arescit
Под зарята на топлите щрихи,
напудрена в бял туш светлина,
озарява полунощните лехи,
в контрастираща, нежна белина. ...

Срам ли? Не, не ме е срам
дори да хвърлят камъни по мене
тежи душата само грам
и всеки има отредено време...
Страх ли? Не, не ме е страх ...

поисках всичко от теб
ти нищо не ми даде
излязох боса в снега
и пневмонията ме хвана
цял живот наивно мислех ...

Хайде, отвърни ми, бе момиче,
напиши ми ред или пък два.
Просто излъжи, че ме обичаш,
че ти липсвам, даже и едва
да съм само спомен в твоя сън. ...

Живея в паралелни светове
на спокойствие и стрес,
на радост и на мъка,
на любов и омраза,
на живот и на смърт, ...

Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...

"Не можеш да обичаш някого, с когото
не си имал връзка в миналото. Любовта
между хората не се проявява само в един
живот".
Учителят Петър Дънов ...

Не се научих да мълча, когато знам
и стъпвам на емоции отлъчни.
Не се залях със чуждия катран…
и думите що лепнат ме измъчват.
Не тегля истини наравно със лъжи… ...

ЗМЕЙ
Край мен - ненаситни жени.
Все огън любовен им трябва.
Да имат вечер знойни стени.
Макар, че с мъка вадят си хляба. ...

Обръщам се на изток, бавно сядам...
Подреждам чувствата си в кръг.
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.
Лицето ми е суха, бяла глина, ...

Отново гледам как страдаш,
вътрешно нещо те мъчи, виждам го,
знам, дори лицето ти да не плаче
защото, виж, всичко си ми, мамо.
Не искаш да виждам болката в сърцето ти, ...

В черупката на ореха се скрих.
Поплаках тихо и на воля.
В листото от смокиня открих,
има я още проклетата неволя!
Откри ме вятърът, ...

Един ден ще се срещнем със теб.
Може би остарели, посивели, а
може би утре, знае ли човек?
Ще се усмихнеш или ще потрепериш?
Един ден ще си спомниш за мен. ...

ГЪРБОСЛОЖЕН
/По Хр. Смирненски/
Гърбосложен на кревата,
в телевизора съм взрян.
Политиката позната ...

Представянето на книгата вървеше добре. Не присъстваха много хора, но пък обстановката бе задушевна, като голям принос за това имаше английският издател. Всичко изглеждаше изпипано до последния детайл, дори се предлагаше българско вино. Човекът, който четеше откъси от новата творба на Ралица Господи ...

Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут…
И тук-таме се правели преврати... ...

Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...

Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат ...

И, тъй като все си мълча по темата, реших веднъж и завинаги да кажа какво и кого мразя, та да е ясно и да няма тън-мън после.
Започвам от глобалното в посока минималното.
Първо мразя глобалното затопляне и климатичните промени - това да ми е зимата -20, а лятото +40 градуса Целзий го мразя, подчерта ...

АНГЕЛСКО ВИНО
Божествено, божествено е виното, което
по ангелски се пие горе във небето.
Ангелски, ангелски песни запяваме,
когато във вино душите удавяме. ...

Към моето сърце
Живей, сърце! Изгаряй в своето огнище -
студено е на хората..., раздавай топлина.
Поема за живота с тебе ще напишем.
Кандилцето ти нека да излъчва светлина. ...

Есен-2
Над смълчаната топла вечер
из тия времена есенни:
и есенно злато потече,
и дъжд заваля от кестени... ...